Определение № 562 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 500/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. М. М. и Г. В. М. против определение № 1062/23.11.2009г. по гр.д.№ 924/2009г. на ВКС, ІІ-ро гр.о., постановено на основание чл. 288 от ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на възивно решение № 458 от 13.04.2009г.по гр.д.№ 698/2007г. на В. окръжен съд по касационна жалба вх. № 16635/19.05.2009г. подадена от същите. Навежда се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила. Излагат се съображения за важността и значимостта на поставените въпроси в касационната жалба. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е недопустима, защото е против определение по чл. 288 от ГПК, което не подлежи на касационно обжалване. На обжалване по ГПК подлежат определенията, с които се прегражда по нататъшното развитие на производството и тези, за които изрично закона предвижда това. Определението по чл. 288 от ГПК не попада в нито една от двете категории. За него законодателя не е предвидил изрично възможност за обжалване. То не е и прекратително определение поради следното: С определението по чл. 288 от ГПК съдът се произнася по въпроса налице ли са основанията за допускане до касационен контрол на въззивното решение, като изхожда от това дали в изложението по чл. 284, ал.1 т.4 от ГПК са обосновани общото основание за допускане до касация – формулиране на правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, или за допустимостта на предявения иск и допълните основания по т. 1-3 от същия текст. При разглеждане на този въпрос, съдът не разрешава спора между страните и не разглежда правни въпроси, свързани с него.. Макар с постановяване на това определение при не допускане до касация първоинстанционното решение да влиза в сила, съгласно чл. 296 от ГПК, това определение не формира сила на прeсъдено нещо и не съставлява правораздавателен акт. С цитираната норма на практика определението по чл. 288 от ГПК е приравнено по последици на постановеното касационно решение по спора, което не подлежи на по нататъшно обжалван. За разлика от касационното решение, определението по чл. 288 от ГПК не се ползва със сила на прeсъдено нещо. С такава сила между страните се ползва въззивния съдебен акт, който не е допуснат до касационен контрол. Невъзможността за постановяване на последващо решение по спора е свързана с преценката на съда при селекцията на делата, подлежащи на касационен контрол, че не са обосновани основанията за допускане до касация, т.е. в случай не се касае за процесуална пречка за постановяване на решение, а за преценка на съда за липсата на критериите за допускане до касация. Или в обобщение, обжалваното определение не подлежи на обжалване, поради което подадената против него частна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение