Определение № 339 от 16.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60100/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК и е приключило с определение № 748 от 18.11.2016г., с което по подадената касационна жалба от [фирма] [населено място] не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 115 от 1.04.2016г. по в.гр.д.№ 72/2016г. на Пловдивски апелативен съд. Постъпила е молба от частен съдебен изпълнител А. А., № 826, район Окръжен съд Пловдив, с искане гаранцията, внесена от длъжника по образуваното при него изп.д.№ 20168260406405 - [фирма] [населено място], в размер на 107 218.48лв., да бъде преведена по неговата специална сметка, изрично посочена в искането. Същото е направено във връзка със заявено от взискателя [фирма] искане за събиране на вземането му от внесената по сметка на ВКС гаранция. За искането на частен съдебен изпълнител, страните по производството - [фирма] [населено място] и [фирма] са уведомени /съответно на 9.12.2016г., чрез управителя и 30.11.2016г., чрез пълномощника/ и не са изразили становище. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като разгледа постъпилата молба и съобрази материалите по делото, намира следното: С определение № 217 от 19.05.2016г. по ч.т.д.№ 1132/2016г. на І т.о., ВКС е спрял изпълнението на въззивно решение № 115 от 1.04.2016г. по в.гр.д.№ 72/2016г. на Пловдивски апелативен съд в частта, в която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сума от 98 304.85лв ., дължими по т.V.3 от сключения между страните договор № 32061207 от 7.12.2006г., поради забава във времето от 10.10.2008г. до 10.10.2011г. в плащането на част от уговореното и дължимо възнаграждение за приета работа и е оставил без уважение искането по чл.282 ал.2 ГПК за разликата между 98 304.85лв. и 107 218.48лв., която разлика от 8 913.63лв. е постановил да бъде върната на [фирма]. Понастоящем посочения въззивен акт е влязъл в сила, след като с горепосоченото определение № 748 от 18.11.2016г. по настоящето дело ВКС не е допуснал касационното му обжалване. Със служебно приложено удостоверение, издадено от счетоводството на ВКС е установено, че по сметката за обезпечения на съда е налична цялата внесена сума от 107 218.48лв. С оглед изхода на спора /постановен окончателен акт, с който вземането е присъдено/, обстоятелството, че обезпечението е по решение за парично вземане и обезпечава изпълнението, а към момента последното е в ход, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде разпоредено внесената по сметката на ВКС сума,посочена в определение № 217 от 19.05.2016г. от 98 304.85лв ., да се преведе по цитираната в молбата специална сметка на ЧСИ А.А.. За останалата част от внесената сума /до 107 218.48лв./ искането се явява неоснователно, тъй като тя не е определена от съда като елемент от обезпечението и за нея вече е постановено да бъде върната на [фирма]. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение