Определение № 50179 от 01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2022 г.

Производството е по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 282, ал. 2 ГПК. Постъпила е молба от Р. А. А., починала след подаването на молбата и заместена от своите наследници по закон А. В. А. и Б. В. А., за спиране изпълнението на влязлото в сила решение от 01.10.2010г. по гр.д.№7229/2006г. на СРС, 46 състав, оставено в сила с решение №261252 от 18.11.2020г. по гр.д.№8363/2011г. на СГС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение №60416 от 30.11.2021г., постановено по гр.д.№2274/2021г. на ВКС, II г.о., с което на основание чл. 108 ЗС В. К. А. е осъден да предаде на „Евилард България“ ООД владението върху недвижим имот – УПИ .........., кв. ..........., местност „Л.“, к-с „Б. шосе II част“, к-с „Б. шосе – рамка“. По реда на чл. 304 ГПК Р. А. А. е подала молба за отмяна на осъдителното решение с твърдението, че имотът, предмет на ревандикационния иск, е придобит по време на брака ѝ с ответника В. К. А.. Настоящият състав приема, че предпоставките за спиране на изпълнението са налице, тъй като предмет на молбата за отмяна е осъдително решение, постановено по реда на чл. 108 ЗС и с вносна бележка от 31.10.2022 г. молителите са внесли по сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на 83923лв., като от служебно извършена справка е установено, че на 31.10.2022г. сумата е постъпила в сметката за обезпечения. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение