Определение № 837 от 26.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4144/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Д. Д. и В. П. Д., двамата от [населено място], срещу определение № 246 от 19.08.2013 г. по т.д.№ 2972/2013 г. на ВКС, I т.о., с което е оставена без разглеждане молба за отмяна по реда на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК на необжалваемо решение № 1233 от 11.06.2013 г. по гр.д.№ 1775/2013 г. на Варненски окръжен съд, постановено по реда на чл. 437 ГПК. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в процеса срещу акт, подлежащ на обжалване и е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 ГПК. С оглед на отправеното искане в молба с вх.№ 10734/18.11.2013 г., следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, компетентен да се произнесе по настоящата частна жалба е друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 303 и сл. ГПК само влезлите в сила съдебни актове- решения или определения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, подлежат на отмяна. С оглед на константната съдебна практика, съдебният акт по реда на чл. 437 ГПК, с който се оставя без уважение жалба срещу действия на съдебен изпълнител, не попада в категорията на съдебните актове, които подлежат на разглеждане по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Във връзка с приложения към молба с вх.№ 10734/18.11.2013 г. съдебен акт на ВКС, IV г.о., настоящият съдебен състав счита, че той е неотносим към настоящия случай, тъй като обхваща друг правен случай- обжалване на постановление за възлагане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение