Определение № 193 от 09.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 334/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод искане за промяна на подсъдността от Районен съд – София с разпореждане № 4430/03.04.2026г. по нчхд № 4394/2026г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, намери следното: В Районен съд – Пловдив е било образувано нчхд № 1579/2026г. по тъжба от И. П. срещу П. Т. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от НК. С разпореждане № 1708 от 18.03.2026г., постановено по горепосоченото дело, съдът е прекратил производството и е изпратил делото на Районен съд – София по компетентност, тъй като там е било извършено престъплението. Въз основа на това пред Районен съд – София е било образувано нчхд № 4394/2026г., производството по което с разпореждане № 4430/03.04.2026г. е било прекратено и е поискано делото да се разгледа от РС – Пловдив, на основание чл. 43, т. 1 от НПК. Съображенията на съда са, че тъжителят и подсъдимият са с посочени в тъжбата адреси в [населено място], при което, с оглед процесуална икономия на време и средства, а и понеже критерият за много обвиняеми или свидетели, живущи в района на другия съд, е значително надхвърлен, се намира за необходимо делото да бъде разгледано в [населено място]. Върховният касационен съд в този си състав намира, че компетентен да се произнесе е Районен съд – София. Правилата за подсъдността са гаранция делото да бъде разгледано от установения от закона съд и предпоставя спазването на основен принцип на наказателния процес - равенството на гражданите, като изключва възможността въпросът за подсъдността да се разглежда по целесъобразност или с оглед на конкретна личност. Затова и законодателят е посочил в чл. 43 от НПК, че пренасянето на делото за разглеждане в друг, еднакъв по степен съд, може да стане само при едно от следните условия - т. 1 от НПК - "много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд"; т. 2 от НПК - "подсъдимият или пострадалият е съдия, прокурор или следовател в района на съда, на който делото е подсъдно"; т. 3 от НПК - "съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав“. В компетентността на Върховния касационен съд е да прецени основателността на направеното искане, като се съобразяват изискванията за бързина, ефективност, непосредственост, безпристрастност, снижаване на необходимите разходи при разглеждане на конкретното дело. В конкретния случай искането се позовава на наличие на предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК-много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд. Изискването по чл. 43, т. 1 от НПК "много" обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд е абсолютно в смисъл броят на посочените участници в процеса да е значителен и сам по себе си - иначе затрудненията за единия съд, които отчита законът, просто биха станали затруднения за другия съд. Изтъкнатата предпоставка очевидно не е налице за случаи като настоящия, при които общият брой на всички участници с отбелязаното процесуално качество към момента е двама-тъжител и подсъдим, с местоживеене в едно и също населено място. В самата тъжба е направено уточнението, че се искат, при режим на довеждане от тъжителя, само двама души свидетели за доказване на изнесените в тъжбата факти и обстоятелства, както и за доказване на размера и характера на неимуществените вреди, причинени на тъжителя. При тези данни не би могло да се постигне целта на закона, изразяваща се в минимизиране на разходите и затрудненията на обвиняемия и на свидетелите, свързани с предвижването им до съда, който ще разгледа делото, т. е. евентуалната промяна на местната подсъдност не би довела до по-голяма бързина и ефективност. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение