Определение № 11673 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10124/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Висше строително училище (ВСУ) „Любен Каравелов“ гр. София, подадена от адв. Милева против определение № 27074 от 11.08.2025г., постановено по адм. д. № 2212/2025г. от Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на Висшето строително училище „Любен Каравелов“, гр. София, за допълване на определение № 15347/07.05.2025г., постановено по адм. д. № 2212/2025г. по описа на АССГ в частта за разноските. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема че жалбата е допустима, подадена от страна с правен интерес от оспорването, в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК Административен съд София-град отхвърля искането на Висшето училище за допълване определение № 15347/07.05.2025г., постановено по адм. д. № 2212/2025г. по описа на АССГ в частта за разноските. С определение № 15347/07.05.2025г., постановено по адм. д. № 2212/2025г. по описа на АССГ административният съд оставя без разглеждане на основание чл. 158, ал. 3 АПК жалбата на И. В. С., А. С. И. и Б. И. И., подадена чрез адв. Стойков срещу решенията по т. 1, т. 3 и т. 4 от Протокол № 18/22.07.2024г. на ВСУ „Л. Каравелов“ и прекратява производството по делото, като приема, че указанията на съда, дадени с разпореждане от 13.03.2025г. за отстраняване на нередовности на жалбата им не са изпълнени в указания от съда срок, нито към датата на произнасяне на съда. По искане на Висшето строително училище, подадено чрез адв. Милева за допълване на посоченото по-горе определение в частта на разноските, първоинстанционният съд се произнася с обжалваното пред настоящата инстанция определение № 27074/11.08.2025г., постановено по адм. д. № 2212/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което отхвърля искането. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно в разглеждания случай първоинстанционният съд приема, че в случая производството по делото не достига до етап на връчване на препис от жалбата за становище на ответника, а приключва още при първоначалната проверка за редовност на жалбата и по аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК се налага извода, че разноски за производството не се дължат на ответната страна. С оглед постановеното определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 158, ал. 3-ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1,жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик съответно председателят на отделение на Върховния административен съд, настоящият състав на ВАС, пето отделение, намира, че са налице предпоставките за присъждане на направените разноски в полза на Висшето строително училище „Л. Каравелов“ за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК "Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от ЗПП". В случая ответникът не дава повод за завеждане на делото, поради което има право на разноски. С оглед на изложеното, обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната му следва да бъде постановено определение по същество, с което да бъдат присъдени разноски в полза на ВСУ „Л. Каравелов“ разноски по делото в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, поискани своевременно с представени доказателства за заплащането им. По изложените съображения, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение