Определение № 4491 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3332/2026 г.

Производството е по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на съдебен състав при Административен съд Сливен, обективирано в Определение №534/23.03.2026г. по адм.д. 62/2026г. по описа на същия съд, с което делото е изпратено на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен съседен административен съд, който да го разгледа. Производството пред Административен съд Сливен е било образувано, след като с Определение № 149 от 29.01.2026 г., постановено по адм. дело № 35/2026 г. на Административен съд Ямбол, е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Сливен, съгласно чл. 7, ал. 2, изр. първо от ЗОДОВ, по подадена искова молба на И. Г. П., лишен от свобода в Затвора [населено място], против Административен съд Ямбол, с претенция да бъде осъден същия административен съд да му заплати сумата от 10 000 евро. В сезиращото Върховния административен съд Определение са изложени мотиви за това, че на съдебният състав е известно обстоятелството, че в Административен съд - Бургас е образувано адм. дело № 124/2025 г. по описа на съда, по иск на И. Г. П., понастоящем в Затвор [населено място], против Административен съд – Сливен, с който се иска осъждането му за сумата от 33 333 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие нарушение на правото на Европейския съюз при постановяване на Определение № 251/05.02.2024 г. по адм. дело № 53/2024 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което е оставено в сила Разпореждане № 887/15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 329/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол, в производство по чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Уточнено е, че след изискана справка от Административен съд Бургас се установявало, че производството по адм. дело № 124/2025 г. по описа на съда не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Това обстоятелство е дало основание за последователен отвод на всички съдебни състави от административен съд Сливен, като налице е установена фактическа невъзможност да се формира нов съдебен състав, за да разгледа делото по смисъла на чл. 133, ал.6, т.2 от АПК. Така е обоснована нуждата делото да бъде прекратено и изпратено на Върховния административен съд за определяне на компетентен съседен административен съд. Съобразно чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, когато компетентният административен съд не може да разгледа административно дело, то се изпраща от Върховния административен съд в равен по степен съседен административен съд. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира, че са налице предпоставките на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК и следва да определи друг равен по степен съседен административен съд, компетентен да разгледа исковата молба на И. Г. П. против Административен съд Ямбол. Воден от горното и на основание чл. 133, ал. 6, т. 2 АПК Върховният административен съд, Трето отделение,