Решение № 10 от 04.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 47/2010 г.

С разпореждане от 21.12.2009 г. председателят на І-во наказателно отделение във Върховния касационен съд е отказал да образува производство за възобновяване на чнд № 2546/08 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, тъй като искането от страна на И. Й. Г. е направено в срок, несъобразен с този по чл.421, ал.3 НПК. Срещу разпореждането е постъпила жалба от И. Г., с който се претендира незаконосъобразност. Излагат се доводи, свързани с кореспонденция между Г касационна прокуратура, както и такива, насочени срещу определение № 4* от 08.01.2009 г, постановено по цитираното по-горе частно наказателно дело по описа на ПРС. Представителят на Върховната касационна прокуратура писмено изразява становище за неоснователност на подадената от Г. жалба. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС І-во наказателно отделение установи: С определението от 08.01.2009 г. по чнд № 2546/08 г. ПРС по реда на чл.306 НПК се е произнесъл по въпросите по чл.25, ал.1 във вр.с чл.23, ал.1 НК. С решение № 184 от 27.04.2009 г. по вчнд № 67/09 г. Окръжен съд-гр. Плевен потвърдил посоченото определение на ПРС. Съгласно чл.412, ал.2, т.1 НПК, решенията, които не подлежат на обжалване, каквото е това по вчнд № 67/09 г. по описа на ПОС, влизат в сила от момента на постановяването им, а именно – 27.04.2009 г. Всеки осъден може да поиска възобновяване на наказателното дело по реда на глава 33 НПК. В тази връзка той разполага с две възможности – 1)да инициира правомощията на главния прокурор по чл.420, ал.1 във вр.с чл.422, ал.1, т.5 НПК или 2) сам да стори това при условията на чл.420, ал.2 във вр.с чл.421, ал.3 и чл.422, ал.1, т.5 НПК. Както се разбира от жалбата на Г., той е използвал и двете възможности за възобновяване на наказателното дело. Тук е мястото да се спомене, че става дума за две хипотези, независими една от друга. Правото по чл.420, ал.2 НПК следва да се реализира в срока, който изрично е указан в чл.421, ал.3 НПК, а именно – шест месеца от влизане в сила на съответния акт. За оспорваното от Г. решение този срок е изтекъл на 27.10.2009 г. Направеното на 09.11.2009 г. искане за възобновяване очевидно е извън предвидения в закона срок и поради това е недопустимо и не може да предопредели образуване на производство по възобновяване. Водим от горното ВКС, І-во наказателно отделение