Определение № 1860 от 16.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1032/2024 г.

Производството е по реда на дял трети, глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - София, подадена чрез пълномощника му юрк. Захариева, против определение на Административен съд – София – област (АССО), постановено в открито съдебно заседание на 12.04.2023 г., с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК е спряно производството по адм. д. №638/2022 г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. д. №2014/2023 г. по описа на Върховния административен съд. С доводи за неправилност на оспореното определение частният жалбоподател претендира неговата отмяна. В срока по чл. 232 не е постъпило писмено възражение от ответницата – А. Иванова в качеството й на ЕТ „Фортуна – А. Иванова“ с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Божурище, община Божурище, област София. При извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд в настоящия тричленен състав приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в преклузивния срок по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Оспореното определение е валидно и допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Производството по адм. д. №638/2022 г. по описа на АССО е образувано по оспорването от А. Иванова в качеството й на ЕТ „Фортуна – А. Иванова“ на Акт за установяване на публично държавно вземане изх. №01-6500/8692#4/04.11.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Със същия е установено публично държавно вземане от ЕТ в размер на 391 160 лв. и лихва от датата, следваща тази, на която изтича 14-дневният срок за доброволно изпълнение, на основание чл. 46, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 1 от Наредба №30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., издадена от Министъра на земеделието и храните (Наредба №30/11.08.2008 г.). Адм. д. №2014/2023 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по четири жалби против отделни текстове от Наредба №30/11.08.2008 г. и против наредбата в нейната цялост. Делото е образувано на 23.02.2023 г. С Определение от 22.03.2023 г., оставено в сила с Определение №6468/15.06.2023 г. по дело №4714/2023 г. на петчленен състав, е отхвърлено искането на двама от жалбоподателите за спиране действието на нормите на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 7, чл. 16, чл. 46, чл. 47 и § 1, т.26 и т. 31 от оспорената наредба. По делото е постановено Решение №11827/30.11.2023 г., с което наредбата е отменена. Решението не е влязло в сила. Без да изложи конкретни мотиви АССО е приел за основателно искането на пълномощника на жалбоподателката за спиране на производството по адм. д. №638/2022 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е постановил определението, което се обжалва от частния жалбоподател. Оспорената пред Върховния административен съд наредба на министъра на земеделието и храните е нормативен административен акт по определението в чл. 75, ал. 1 АПК. Оспорването на такъв акт, което се съобщава по ред, по който се съобщава и оспорването на общите административни актове, не спира действието на акта, освен ако съдът не постанови изрично друго (чл. 190, ал. 1 АПК). Както определението за спиране действието на подзаконовия нормативен акт, така и съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт, се обнародват по начина, по който е бил обнародван актът, и влизат в сила от деня на обнародването съгласно чл. 190, ал. 2 и чл. 194 АПК. Според чл. 195, ал. 1 АПК, когато съдът отмени такъв акт, последният се счита отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Изводът е, че по отношение на действието на съдебното решение, с което се отменя административен нормативен акт, а именно след влизането му в сила в деня на обнародването му, законодателят е въвел специални правила, различни от тези, касаещи отмяната и прогласяването за нищожни на индивидуални или общи административни актове, с оглед характера му като нормативен и значимостта на обществените отношения, които регулира. Според тези специални правила за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици (виж мотивите на ТР №2/27.06.2016 г. по т. д. № 2/2015 г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС). Именно обстоятелството, че решението на административния съд по отмяна на подзаконов нормативен акт е с нормативно значение занапред, изключва изискуемата според чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обусловеност от него на решението по конкретно дело като основание за спиране на производството. В този смисъл е и постановеното от ОСГТК на ВКС ТР №2/19.11.2014 г. по т. д. 2/2014 г. Според него по отношение на решенията на Конституционния съд, действащи също занапред, е налице изрично основание за спиране на делото (чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК), която норма не може да се тълкува разширително и не намира приложение при оспорване на подзаконови нормативни актове. Това разрешение е обосновано още и с правомощието на съда по чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. По така изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран така и на основание чл. 221, 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на първо отделение