Определение № 4068 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2359/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. М. срещу определение № 622 от 26.02.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2815/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата й с вх. №35153/29.12.2025 г. Жалбоподателят поддържа, че определението е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав, както и че е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В законоустановения срок „Рентал Хаус и Яхт“ ООД и М. Й. М. не са подали писмени отговори на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: С протоколно определение от 16.04.2025 г. по гр. д. № 45286/2023 г. на Софийския районен съд е оставено без уважение искането на А. Б. М. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение № 14271 от 25.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 6165/2025 г. Софийският градски съд е оставил без разглеждане частна жалба на А. М. срещу така постановеното определение, като процесуално недопустима. Приел е, че определението на СРС не подлежи на обжалване, тъй като не е сред изброените в чл. 274, ал. 1 ГПК. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба, която е оставена без уважение с определение № 3375/17.12.2025 г. по ч.гр.д. № 2815/2025 г. на Софийския апелативен съд. Съдът е посочил, че определението не подлежи на обжалване. Последвала е молба вх. № 35153/29.12.2025 г., с която А. М. е поискала да бъде поправена очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението, тъй като съдът неправилно е оставил без уважение подадената от нея частна жалба, която е следвало да остави без разглеждане като недопустима, както и да ѝ бъде върната внесената във връзка с жалбата държавна такса по сметката на САС, доколкото неправилно СГС е указал, че постановеното от него определение подлежи на обжалване. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че не е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото определение № 3375 от 17.12.2025 г. Изложени са мотиви, че в случая частната жалба на А. М. е била процесуално допустима, но по същество – неоснователна, поради което волята на съда правилно е отразена в диспозитива на определението. Посочено е, че правилно в определението на СГС е указано, че същото подлежи на обжалване. Определение на окръжен съд като въззивна инстанция, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК пред апелативния съд (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК). Към актовете, преграждащи развитието на делото, се приравняват съдебните актове, с които се връща частна жалба поради нейната недопустимост, тъй като по този начин временно се възпрепятства осъществяването на съответно процесуално действие. Затова частната жалба е приета за допустима и е разгледана по същество, поради което внесената по сметката на САС държавна такса е дължимо платена. По тези съображения, съдът е оставил без уважение молба с вх. № 35153/29.12.2025 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но в частта ѝ, с която се обжалва определение № 622 от 26.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 2815/2025 г. на Софийския апелативен съд за оставяне без уважение молбата за поправка очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 3375 от 17.12.2025 г., постановено по същото дело, е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване определение на апелативния съд. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че въззивният съд неправилно е ограничил правото ѝ на обжалване, посочвайки, че постановеното определение подлежи на обжалване само в частта, с която е оставено без уважение искането за връщане на внесената държавна такса в размер на 7,67 евро по сметката на Софийския апелативен съд. Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решенията за поправка на очевидна фактическа грешка подлежат на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване основното решение или определение. Тъй като в случая основното определение № 3375 от 17.12.2025 г. на САС не подлежи на обжалване съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/23.06.2022 г. на ОСГТК на ВКС, то не подлежи на обжалване пред ВКС и определение № 622 от 26.02.2026 г., в частта му за оставяне без уважение молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 3375 от 17.12.2025 г. Следователно частната жалба в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Освен това, указанията на въззивния съд за обжалваемостта на постановения от него съдебен акт не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. В останалата част, в която се обжалва определението на апелативния съд, с което е оставено без уважението искането за връщане на внесената държавна такса по сметка на САС, жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените доводи за неговата нищожност поради постановяването му от незаконен състав в нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, вр. чл. 11 ЗСВ, обосновани с твърдението, че съдията - докладчик е участвал в разглеждането на поредица дела, по които страна е жалбоподателката. Наличието на основанията по чл. 22 ГПК за отвод на съдебния състав, не води до нищожност на постановения съдебен акт. С Тълкувателно решение № 1/2023 г. на ОСГТК на ВКС е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по въпроса "Налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК". В мотивите е разяснено, че незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК може да представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. Съдът има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. В случая, с определение № 3281/10.12.2025 г. въззивният съд надлежно е преценил изтъкнатите от страната обстоятелства, съставляващи основание за отвод на съдебния състав, приемайки че не са налице предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на съдията - докладчик, определен при спазване на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение, което е удостоверено в приложен по делото протокол за неговия избор от 14.11.2025 г. Отказът на съда да се отведе не може да обоснове извод и за неправилност на постановения акт, тъй като не се констатира спрямо страната съдът да е процедирал по начин, който да постави под съмнение разглеждането на спора и постановяването на определението само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав. Относно искането за връщане на внесената държавна такса следва да се посочи, че съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/ по искане на заинтересованата страна се връщат само недължимо платените държавни такси, а това са таксите, по които производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че страната е била освободена от заплащането им, както и надвнесените такси. В разпоредбата на чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е предвидено, че за частна жалба по гражданско дело се събира такса 7,67 евро. Основанието за заплащане на държавната такса е подаване на жалба до съда, а не извършване на определено съдопроизводствено действие от страна на съда по аргумент от чл. 3 ЗДТ. При тези данни, следва да се приеме, че държавната такса не е недължимо платена, тъй като А. М. е подала частна жалба вх. № 97721/18.08.2025 г. против определение № 14271/25.07.2025 г. по ч.гр.д. № 6165/2025 г. на СГС, във връзка с която се дължи такса, предвид липсата на данни жалбоподателката да е била освободена от внасянето й, поради което не е налице хипотезата на чл. 4б ЗДТ и правилно съставът на САС е оставил без уважение така заявеното искане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I-во г.о.,