Определение № 414 от 18.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3992/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. И. срещу разпореждане от 26.06.2015 г. по в.гр.д.№ 757 от 2014 г. на съдия от Кюстендилския окръжен съд, с което е върната подадената от И. касационна жалба срещу решение № 124 от 22.04.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, поради невнасяне в срок на определена от съда държавна такса по тази жалба. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли неговата отмяна. Пълномощникът на ответника по частната жалба [община] не взема становище по нея. Върховният касационен съд на Република България, ГК, състав на първо г.о. счита, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /страна по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание пар.14 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ. в ДВ, бр.50 от 03.07.2015 г. и чл.274, ал.2, изр.1 ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.262, ал.3 ГПК /редакции преди изменението на ГПК, публ. в ДВ бр.50 от 2015 г./. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: С обжалваното разпореждане съдия от Кюстендилския окръжен съд е върнал касационната жалба на С. И. срещу постановеното от този съд решение по предявен иск с правно основание чл.200 КТ, поради невнасяне от ищеца на държавна такса по касационната жалба. Неправилно съдията е счел, че С. И. дължи държавна такса, въпреки разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, съгласно която ищците по искове за вреди, за които се твърди, че произтичат от трудови правоотношения, са освободени от заплащане на държавна такса. Поради това обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за продължаване администрирането на касационната жалба. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия