Решение № 1020 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4742/2025 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на А. Н. А. от гр.Опака за отмяна на влязлото в сила съдебно Решение №1524/18.02.2025 г., постановено по адм. дело №10803/2024 г. на Върховен административен съд, с което е било оставено в сила Решение №582 от 25.07.2024г., Решение №740 от 10.10.2024г. и Определение №741 от 10.10.2024г., всичките по адм. дело №190/2023г. по описа на Административен съд – Разград. В искането за отмяна е заявено конкретно основание с позоваване на нормата на чл.239, т.4 АПК. Твърди се, че между същите страни е постановено и друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска и че именно посоченото решение е неправилно. Ответникът по искането за отмяна – Директор ТП на НОИ – Търговище, чрез ст. юриск. Стаматова-Тодорова, оспорва наличието на основанието за отмяна и настоява за отхвърляне на така депозираното искане за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, VІII-ми петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното. Искането, с позоваване на основанието по чл.239, т.4 АПК е направено в указания в чл.240 ал.1,т.4 АПК тримесечен срок от влизане в сила на последното съдебно решение и е направено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен съгласно чл.238 ал.1 АПК. Или искането се явява допустимо. По основателността. Преди всичко следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. При прегледа, осъществен от състава, за проверка кумулативното наличие на посочените от процесуалния закон предпоставки, се установи следното. Решението, чиято отмяна се претендира е постановено при обжалване на съдебните решения(две) и определение по адм. дело №190/2023г. по описа на Административен съд – Разград, като там А. е оспорил Решение № 2153-25-25 от 16.05.2023 год. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е било потвърдено разпореждане [номер] от 29.03.2023 г. на ръководител „ПО” при същото ТП на НОИ, с което на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС административният орган е възобновил и намалил личната пенсия на оспорващия считано от 15.02.2023 г. до 01.02.2024 г.; Решение № 2153-25-29 от 03.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 26.05.2023 г. на пенсионния орган, с което на основание чл. 102, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 5 от КСО служебно е преизчислена личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване(ИОЗ) на оспорващия, считано от 01.04.2023 г. и Решение № 2153-25-31 от 20.07.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 30.06.2023 г. на пенсионния орган, с което на основание чл. 100 от КСО е осъвременена личната пенсия за ИОЗ на оспорващия считано от 01.07.2023 г. Що се отнася до другото посочено влязло в сила съдебно решение – Решение №1060 от 10.02.2025г. по адм. дело №4554/2024г., с което е било отменено Решение №411 от 27.03.2024г. по адм. дело №310/2023г. по описа на Административен съд – Шумен, то се установява, че последният съд е разгледал правен спор между същите страни с предмет обжалване на Решение №2153-25-53/19.09.2023г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]/ 09.08.2023г., издадено от ръководител „ПО“ – началник на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Търговище, с което на жалбоподателя е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.102, ал.1, т.2 и чл.100, ал.3 и ал.5 от КСО. При съпоставката, касаеща преценката за наличие на всички предпоставки за отмяна, се установява, че е налице изискването на чл.239, т.4 АПК двете решения да са между същите страни, но не са изпълнени условията, касаещи наличието на идентитет по отношение на искането. Действително по адм. дело №190/2023г. на Административен съд – Разград и по адм. дело №310/2023г. по описа на Административен съд – Шумен са разгледани жалба срещу актове на Ръководителя на ТП на НОИ – Търговище, касаещи разпореждания на пенсионния орган по приложението на чл.100 КСО и чл.102 КСО за осъвременяване, респ. и преизчисляване на отпуснатата на лицето лична пенсия за инвалидност, но по последното дело преизчислението е резултат от подадено от А. заявление, входирано в ТП на НОИ – Търговище с вх. 21115-25-202/02.05.2023г., с което лицето е поискало преизчисляване на пенсията за ИОЗ по реда на чл.102, ал.1, т.2 от КСО с допълнително придобития след пенсионирането му осигурителен стаж и осигурителен доход в периода от 23.06.2022г. до 31.03.2023г. Именно с оглед на този нов стаж е извършено преизчисление с разпореждане [номер] от 09.08.2023г. по протокол № N01188/20.07.2023г., а впоследствие и така преизчислената пенсия е била и осъвременена, считано от 01.07.2023г. Или при първия спор органът е действал служебно на основание чл.102 ал.1, т.1 КСО, без да е отчетен новопредставения осигурителен стаж и доход, а впоследствие(при втория спор) по заявление на пенсионера, след представяне на новите доход и стаж, което обективно е довело и до определяне на различни размери на личната пенсия. Или следва да се обобщи, че в случая по двете развили се съдебни производство не е налице тъждеството, изисквано от процесуалния закон – за съвпадение на страните, искането и основание на това искане, което обосновава и извода на настоящия Петчленен състав – за неоснователност на молбата за отмяна. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,