Определение № 4179 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7256/2025 г.

Производството е по чл. 176а, ал. 1 АПК. С влязло в сила решение № 13413 от 29.12.2025 г. по адм. дело № 7256/2025 г. на Върховния административен съд, състав на пето отделение е отменено решение № 8992 от 14.03.2025 г. по адм. дело № 10801/2024 г. на Административен съд – София-град, и вместо него е обявена нищожността на изричен отказ, обективиран в писмо от 17.10.2024 г., издадено от длъжностното лице по защита на данните, с което от името на „Кредисимо“ АД по искането на Р. И. С. от 22.09.2024 г. е отказано да му бъдат предоставени копия на носителите на обработваните негови лични данни от „Кредисимо“ ЕАД за периода 22.09.2019 г. до 22.09.2024 г. и е изпратена преписката на администратора на лични данни за произнасяне в 14-дневен срок от получаването й. С решението е отменено определение № 15728 от 09.05.2025 г. по адм. дело № 10801/2024 г. на АССГ, постановено в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК и е осъдено „Кредисимо“ ЕАД да заплати на Р. И. С. сумата 2090лв. разноски за двете инстанции. „Кредисимо“ ЕАД е подало искане за изменение на решението в частта за разноските по съображения, че размерът на разноските, присъдени в полза на процесуалния представител на ищеца, е прекомерен, а част от присъдените разноски реално не са сторени в производството. Касаторът поддържа, че в решението не е посочено за какви точно разходи са сторени сумите, които са присъдени и сочи, че насрещната страна по искането по чл. 176а, ал. 1 АПК не е касационен жалбоподател и на него не следва да се присъждат разноски за държавна такса за производството пред касационната инстанция. Навежда доводи, че не е разгледано възражението му за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и не са изложени аргументи в решението как е определен размерът на адвокатското възнаграждение. На следващо място намира, че определеният размер от 1000лв. не съответства на фактическата и правна сложност на делото и излага подробни съображения в тази насока. Поради това иска да се измени решението в частта за разноските като се намали присъдения хонорар до справедлив размер – 300лв., съобразно сложността на казуса, респ. при несъобразяване с тези доводи да се присъди възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. – 900лв., както и да се намали размерът на присъдените разноски за държавни такси до 10лв., който е реално заплатеният от другата страна. Ответникът по искането по чл. 176а, ал. 1 АПК – Р. И. С., чрез пълномощника си, представя писмено становище, в което поддържа, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Върховният административен съд, състава на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че искането по чл. 176а, ал. 1 АПК е процесуално допустима като подадено в законния срок и от надлежна страна. Разгледано по същество е неоснователно, последните съображения: Предмет на касационното производство по адм. дело № 7256/2025 г. на Върховния административен съд е решение № 8992 от 14.03.2025 г. по адм. дело № 10801/2024 г. на Административен съд – София-град, с което съдът е отменил писмо на „Кредисимо“ ЕАД от 17.10.2024 г. по заявление на Р. С. от 22.09.2024 г. в частта, с която е отказано предоставянето на копия на носителите, на които се съхраняват обработваните лични данни на С. от администратора на лични данни. Касационният състав приема, че оспореният пред административния съд акт от 17.10.2024 г., подписан от длъжностното лице по защита на данните от името на „Кредисимо“ ЕАД, е издаден от некомпетентен орган, поради което решението на първоинстанционния съд е отменено и спорът е решен по същество с обявяване на нищожността на акта и изпращане на административната преписка на компетентния орган за произнасяне по заявлението на жалбоподателя Р. С. (касационен ответник). В решение № 13413 от 29.12.2025 г. на ВАС, чието изменение се иска в частта за разноските, е посочено, че с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от касационния ответник, касационният жалбоподател „Кредисимо“ ЕАД следва да заплати на Р. И. С. направените разноски пред двете инстанции общо в размер на 2090лв. – 1010 лв. разноски пред административния съд и 1080 лв. – за касационната инстанция, съгласно представените договори за правна защита и съдействие и документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, неправилно се твърди в искането на изменение на решението в частта за разноските, че с касационното решение са присъдени разноски за внесена държавна такса от Р. С. в касационното производство. По делото са представени документи от пълномощника му за направени разноски в касационното производство в размер на 1080 лв. за адвокатско възнаграждение, с включено ДДС. С писмения отговор на касационната жалба е заявена претенция за присъждане на разноските, съгласно списък на същите, в който фигурира само размерът на адвокатското възнаграждение, която е уважено изцяло. Присъдени са също и разноските, направени пред първата инстанция в размер на 1010 лв. – 1000 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и 10 лв. за внесена държавна такса. Неоснователни са възраженията за прекомерност на присъдените разноски по делото в полза на касационния ответник Р. С.. С оглед обема на правната работа пред първата и касационната инстанция, участието в проведените съдебни заседания и фактическата и правна сложност на казуса, заплатеното адвокатско възнаграждение от страната не е прекомерно. Същото е в размер, който е близък до минималния – 900 лв., предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, пред административния съд и в размер на минималния, с включен ДДС, пред касационната инстанция. Изложените доводи в искането за изменение на решението в частта за разноските, свързани с присъждането на разноски при предоставяне на безплатна правна помощ в хипотезите по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за адвокатурата, са встрани от настоящия правен спор, т. к. разноските, чието редуциране се иска, не са направени при тези условия. Поради изложените съображения, искането на „Кредисимо“ ЕАД за изменение на решение № 13413 от 29.12.2025 г. по адм. дело № 7256/2025 г. на Върховния административен съд в частта за разноските е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,