Определение № 358 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1447/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс“ ООД, ЕИК[ЕИК], срещу определение № 47 от 26.02.2020 г. по т.д. № 325/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на II т.о., с което е оставено без разглеждане искането на дружеството за допълване на решение № 254 от 09.08.2019 г. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Жалбоподателят счита, че срокът за депозиране на молба за допълване на постановено по реда на чл.251 ГПК решение № 254/09.08.2019 г., следва да тече от момента на узнаването му, респ. приключване на съдебната ваканция, т.к. това производство не е сред предвидените в чл.329, ал.1 ЗСВ и дружеството не е очаквало произнасяне на 09.08.2019 г. С оглед на това се твърди, че депозираната на 26.09.2019 г. молба за допълване на посоченото решение следва да се приеме за допустима. Ответникът по частната жалба – „Роялти“ ЕООД не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване, пред друг състав на ВКС, процесуален съдебен акт, преграждащ развитието на инициирано от частния жалбоподател производство по чл.250 ГПК. Поради това частната жалба се преценява като процесуално допустима. За да постанови атакуваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че молбата на „Рила Комерс“ ООД от 26.09.2019 г. за допълване на неподлежащо на обжалване решение № 254 от 09.08.2019 г. по т.д. № 325/2009 г. е депозирана след изтичане на предвидения едномесечен срок, поради което е процесуално недопустима. Атакуваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Законосъобразен е изводът, че правото на молителя да сезира ВКС с искане за допълване на постановено по реда на чл.251 ГПК решение е преклудирано. Този извод е изведен след точна преценка на данните по делото и законосъобразно изчисляване на предвидения в чл.250, ал.1 ГПК преклузивен срок, в рамките на който страната може да поиска да бъде допълнен постановен по делото съдебен акт. Като неоснователни следва да се преценят доводите в частната жалба относно датата, от която следва да се счита, че е започнал да тече едномесечният срок за подаване на молба за допълване. Преди всичко, искането за тълкуване, предявено пред съда, постановил решението, не съставлява новообразувано самостоятелно производство, а обстоятелството, че не попада сред предвидените в чл.329, ал.3 ЗСВ дела и искания, подлежащи на разглеждане в периода от 15.07. до 01.09., не препятства произнасяне по него по време на съдебната ваканция. В случая, молбата за тълкуване на „Рила Комерс“ ООД е депозирана на 29.11.2018 г.. След допълнителни уточнения и след изпълнение на процедурата по размяна на книжа, предходният съдебен състав се е произнесъл по същество, при спазване на предвидения процесуален ред за разглеждане на искането, относимо към решението на ВКС по т.д. № 325/2009 г. С постановено по делото решение № 254 от 09.08.2019 г. молбата на „Рила Комерс“ ООД, основана на чл.251 ГПК е оставена без уважение. Като необжалваем, последният съдебен акт е влязъл в сила от обявяването му и именно от тази дата страната е разполагала с процесуалното право по чл.250 ГПК, което не е реализирано в рамките на едномесечния преклузивен срок. Поради това, изводът на предходния съдебен състав на ВКС за преклудиране на това право, съответно, изразеното становище за процесуална недопустимост на молбата по чл.250 ГПК, са правилни. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение