Определение № 1025 от 07.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 361/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. С., понастоящем в ЗОЗТ [населено място], против определение № 1479/11.12.2024 г., постановено по адм. дело № 287/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по делото и е оставена без разглеждане исковата му молба, подадена против Административен съд – Бургас с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие на отказ на съда да предостави на ищеца копие от материалите по адм. дело № 117/2023 г. по описа на АС - Бургас, ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което счита, че същото следва да бъде отменено, а производството върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – Административен съд - Бургас, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС - Ямбол е образувано по искова молба, подадена от С. П. С. против Административен съд - Бургас, препратена в АС - Ямбол по подсъдност от АС - Бургас, с която се претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени от ответника в резултат на отказ на съда да му предостави копие от материалите по адм. дело № 117/2023 г. С разпореждане на АС - Ямбол делото е изискано за послужване, в следствие на което с писмо с вх. N 1651/20.09.2024 г. е получен отговор от АС - Бургас, че делото не може да бъде предоставено, тъй като е инициирано производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. С обжалваното в настоящото производство определение АС - Ямбол прекратил производството по делото, като приел, че така подадената искова молба е недопустима. Посочено е, С. С. твърди понесени вреди от достъп до информация и правосъдие - отказ на съдията-докладчик по адм. дело № 117/2023 г. на АС - Бургас да му предостави поисканите документи в тяхната цялост, което по съществото си не представлява правораздавателна дейност по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ. Изложено е, че производството по исковете за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд е очертан именно с разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ и е сведен единствено до вредите, причинени в тяхната правораздавателна дейност от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, каквото нарушение в така подадената искова молба от страна на С. не се твърди. С останалата част от обжалваното определение съдът оставил без уважение искането на С. П. С. за предоставяне на правна помощ поради очевидната недопустимост на производството. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба за неправилност на определението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Настъпилите вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от актовете, действията или бездействията на администрацията. Административните съдилища не са администрации, а правораздавателни органи, част от съдебната власт. Те не отговарят по ЗОДОВ за вреди, причинени от съдопроизводствени и деловодни действия, извършени в хода на висящото съдебно производство. Поради това определението е правилно. По отношение на искането за предоставяне на правна помощ следва да се посочи, че и в тази част определението е правилно. Обосновано съдът е посочил, че недопустимостта на предявения от С. П. С. иск в случая обуславя неоснователността на искането му за допускане на правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП във вид на процесуално представителство по делото. Въз основа на изложеното, обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение