Определение № 3625 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4757/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. П. Р. срещу разпореждане №3960/05.10.2023 г., постановено по частно гр. дело №20231000501479 по описа за 2023 година на Софийския апелативен съд, с което частна жалба с вх.№ 17715/31.07.2023 г., подадена от Н. П. Р. е върната. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като никога не е получавал предходното разпореждане на съда, с което по негова молба е бил удължен с един месец срокът за изпълнение на дадени задължителни указания. Твърди, че по самото дело няма приложен върнат отрязък, удостоверяващ връчването, нито такова действително му е било връчено в затвора – [населено място]. По изложените съображения моли да бъде отменено обжалваното разпореждане. Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на апелативния съд. При преценка на нейната основателност, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, съобрази следното: С определение №1839/18.07.2023г., постановено по ч.гр. дело №20231000501479 по описа за 2023 година на САС, съдът е потвърдил разпореждане № 5321/09.03.2023 г. по гр.д.№ 10017/2022 г. СГС, ЧЖ, II-В, с което частна жалба вх. № 18959/28.02.2023г. на Н. П. Р. е била върната. Срещу горното определение е постъпила частна жалба с вх.№ 17715/31.07.2020г. от Н. П. Р.. С разпореждане №3267 от 07.08.2023г., Апелативен съд София е указал на жалбоподателя в 1-седмичен срок от съобщението да представи изложение на основанията за касационно обжалване, в което да посочи кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с коя практика на ВКС или в противоречие с кои актове на КС на Р България или Съда на ЕС е постановен, както и жалбата да бъде подписана от адвокат с представено по делото пълномощно, като жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на указанието жалбата ще бъде върната. Видно от върнатия отрязък, жалбоподателят Р. е получил лично съобщението за горното разпореждане на съда на 16.08.2023г. По молба на Н. П. Р. от 25.08.2023г., с определение №2206/05.09.2023г., съдът е продължил предоставения с разпореждане от 07.08.2023г. срок за отстраняване на нередовности на частна жалба с 1 месец. С обжалваното разпореждане №3960/05.10.2023г., съдът е върнал частна жалба с вх. №17715/31.07.2023г., подадена от Н. П. Р., след като е съобразил, че жалбоподателят не е отстранил нередовностите в предоставения му от съда срок. Настоящият съдебен състав намира, че при така установените обстоятелства по делото, с обжалваното разпореждане от 05.10.2023г., апелативният съд правилно е върнал на основание чл.275, ал.2 ГПК вр. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК вр. чл.274, ал.3 от ГПК вр. чл.262, ал.1 ГПК вр. чл.261, т.4 ГПК частната касационна жалба. Жалбоподателят лично е получил на 16.08.2023г. разпореждането на съда, съдържащо задължителните указания досежно отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба. Той не е изпълнил тези указания нито в първоначално определения му срок, изтекъл на 24.08.2023г., нито в продължения му на осн. Чл. 63, ал.1 ГПК такъв, изтекъл съответно на 25.09.2023г. Според разпоредбата на чл. 63, ал.2 ГПК, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Възражението на жалбоподателя, че не бил получил съобщение за удължаването на срока, поради което разпореждането е незаконосъобразно не може да бъде споделено, тъй като според цитираната разпоредба продълженият срок тече от изтичането на първоначалния срок, като процесуалният закон не предвижда връчване на съобщение на страната за продължаването на срока. Такова задължение за съда не произтича и от служебното начало в гражданското производство. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ГПК, съдът връчва преписи единствено от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, какъвто характер определението по чл. 63 от ГПК няма. След като законът изрично установява момента, от който тече продълженият срок, страната, поискала продължаването му, е в известност за това, като сама следва да се увери чрез справка по делото единствено относно това дали съдът е уважил искането. В този смисъл е и константната практика на ВКС ( определение № 454/15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4232/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 495/30.06.2014 г. по ч. търг. д. № 1309/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 348/18.06.2015 г. по ч. търг. д. № 135/2015 г. на I-во търг. отд. на ВКС, определение № 519/24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 447/2012 г. на III-то гр. отд. на ВКС и др.). При извършената служебна проверка, настоящият състав на ВКС намира обжалваното разпореждане за валидно и процесуално допустимо, а по изложените съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.