Решение № 11955 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2014 г.

Решение № 11955 от 11.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП и на ЕТ "Никола Касъров" със седалище в гр. Любимец, ул. "Ивайловградска" № 9 против Решение № 1595 от 11.07.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2529 по описа за 2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на Никола Касъров с ЕТ "Никола Касъров" със седалище в гр. Любимец, ул. "Ивайловградска" № 9, е отменен ревизионен акт № 261300210 от 26.04.2013 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 743 от 24.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която са определени допълнително задължения за ДДС общо в размер на 29 998,34 лева и 11 938,26 лева лихви и за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 1 024,50 лева и 317,45 лева лихви и в тази, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ против РА в останалата му обжалвана част, с която са определени допълнително задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 16 179,05 лева и 9 495,08 лева лихви, ДОО в размер на 12 293,72 лева и 11 125,15 лева лихви, ЗО в размер на 3 821,44 лева и 1 757,18 лева лихви. В касационната жалба на ДД "ОДОП" се твърди, че решението в отменителната му част е неправилно като постановено при необоснованост и в нарушение на материалния закон, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките по фактури, издадени от "Анита" ЕООД и "Деливъри- Хасково" АД, по които РЛ е получател, съответно- недоказано било извършване на облагаеми доставки с предмета на фактурите, по които РЛ е изпълнител. Игнорирани са писмените обяснения на представляващите доставчиците, които подробно обясняват обстоятелствата на получаване на стоките, които не са били осчетоводени от получателя и с тях той е извършил последващи облагаеми доставки, върху данъчната основа на които е начислен ДДС с РА. Подпис за получател не е задължителен реквизит на данъчната фактура по ЗДДС. Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба ЕТ "Никола Касъров", чрез адв. Ив. Иванов, оспорва жалбата. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, защото необосновани на събраните доказателства са фактическите изводи на първоинстанционния съд за наличие на превишение на извършените разходи над доказаните приходи. Неправилно съдът преценил доказателствата като не признал тези относно получаването на паричен заем от гръцки гражданин, за който било доказано както предаването на парите, така и възможността на заемодателя да ги даде. Без основание съдът потвърдил констатациите на органите по приходите относно извършването на разходи чрез извършване на плащания към "Адин" ЕООД и "Хигия" ЕАД, при положение, че РЛ действало като физическо лице, пълномощник на дъщеря си. Неправилно съдът не кредитирал като доказателства официални извлечения от банкови сметки, сумата, по които следвало да бъде спадната от размера на доходите с неустановен произход. Иска отмяна на решението и РА в посочената част и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба - ДД "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ДД "ОДОП" Пловдив и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил цитираният РА, с който на ревизирания едноличен търговец са определени допълнително задължения за ДДС общо в размер на 29 998,34 лева и 11 938,26 лева лихви, за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 17 203,35 лева и 9 812,53 лева лихви, ДОО в размер на 12 293,72 лева и 11 125,15 лева лихви, ЗО в размер на 3 821,44 лева и 1 757,18 лева лихви. При ревизията е установено, че ревизираният търговец, извършващ търговия с хранителни стоки, е получател по доставки от "Хлебозавод Тимс" ЕООД, "Анита" ЕООД, "Деливъри Хасково" АД и "Касика" ЕООД с предмет обичайни за търговията му стоки, като част от фактурите не са отразени в счетоводството му. Прието е, че към 31.12.2007 г. ревизираният търговец е достигнал облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС за последните 12 месеца. Ревизиращите са приели, че търговецът не е отразил разходите по придобиването, нито приходите от продажбата на тези стоки и поради нередовната му счетоводна отчетност извършили ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Съобразили липсата на инвентаризации и протоколи за брак, както и обичайната търговска надценка при продажбата на стоки като процесните и така определили данъчните основи за облагане на неотчетените/укрити/ приходи от продажби, съответно - за определяне на прекия данък по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ и основата за определяне на ЗОВ. За процесните данъчни периоди по ЗДДС 15.01.2008 г. -31.12.2010 г. върху данъчната основа на укрити приходи от продажби на стоки са начислени общо 29 998,34 лв. ДДС и съответни лихви. Съгласно писмени отговори на три банки, ревизираното лице в периодите на ревизията е внасяло и теглило парични средства, а също е откривало депозити и е извършило парични преводи в размер на 38 520,07 лв. в полза на ЕТ "Дима Касърова" /собственост на дъщерята на г-н Касъров/ и в размер на 22 124,15 лв. в полза на "Хигия" ЕАД за доплащане на аптечно оборудване. Извършена е съпоставка на извършените от РЛ разходи с доказаните му приходи и е установено превишение на разходите. Органите по приходите не признали за верни твърденията на ревизирания търговец, че част от установеното превишение се оправдава с получен паричен заем от него през 2008 г. от гръцки гражданин, а друга част представлявали чужди парични средства, сложени по банкови сметки на РЛ. Приели също, че липсват доказателства за преводи на парични суми съответно 5 294 лв. за 2008 г. и 1 620 лв. за 2009 г. от страна на застрахователна компания, които да се включат в приходната част на баланса на РЛ. Върху установеното превишение на разходите над приходите определили данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008, 2009 и 2010 г. Размерът на задължителните осигурителни вноски е определен съгласно чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по фактурите на "Анита" ЕООД и "Деливъри-Хасково" АД да са осъществени реални доставки на стоки, съответно ревизиращите не са доказали наличието на неотчетени /укрити/ приходи от продажбата им, поради което всички данъчни задължения за ДДС и частично тези по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, свързани с фактурите на тези доставчици, са определени незаконосъобразно. За да отхвърли жалбата в останалата част, съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало оправдание на констатираното превишение на разходи над приходи и това превишение законосъобразно е прието като несъответствие между имущественото състояние на ревизираното лице и декларираните му доходи /чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК/, което подлежи на облагане по ЗОДФЛ (отм.), съответно по ЗДДФЛ. В частта задължителните осигурителни вноски, съдът е приел, че размерът им е правилно определен съгласно материално-правните разпоредби на чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Решението е правилно и при постановяването му не са допуснато пороците, изтъкнати в касационните жалби. Касационната жалба на Директора на Д "ОДОП" е неоснователна. В съгласие с непротиворечивата съдебна практика на ВАС, първоинстанционният съд е съобразил, че доказването на приходи от укрити продажби на стоки е обвързано със същия доказателствен стандарт като този, при който ревизираните лица следва да доказват реалността на изпълнението на определени сделки. В случая, със заключението на съдебно-счетоводната експертиза е потвърдена констатацията в РА, че към фактурите на фирмите "Анита" ЕООД и "Деливъри Хасково" АД не са представени никакви придружаващи документи. Въпреки писмените обяснения на представляващите дружествата, че стоките, предмет на фактурите, са били транспортирани до търговския обект на ревизирания едноличен търговец, за което са издадени пътни листи, такива не са били представени. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че до 1.01.2009 г. подписът на получател в издадена данъчна фактура е съществен реквизит на същата, поради което само на това основание издадените преди тази дата фактури не са годни доказателства за установяването на получени от РЛ стоки. Обосновано съдът е приел, че липсват и всякакви доказателства за реализирането на фактурираните стоки, съответно за получаване на приходи от тях. Фактурирането само по себе си не означава, че е налице доставка на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Основани на предположения са констатациите на РА, относно реалното доставяне на стоки само защото са от кръга на обичайно доставяните на ревизирания търговец. Никоя от фактурите не индивидуализира стоките, липсват данни за експедиция, транспортиране, съхраняване, а фактът, че доставчиците разполагат със собствен транспорт, с който осъществяват доставки, не е достатъчен, за да обоснове извършването на конкретните доставки, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. При това, съдът с право е направил изводи, че при недоказване на посочения факт с правно значение, при доказателствена тежест за това на органите по приходите, РА в посочената част, с която е начислен ДДС и са определени преки данъци поради евентуални укрити продажби на стоки е необоснован и незаконосъобразен. Касационната жалба на ревизираното лице също е неоснователна. Обосновани на събраните по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че са налице основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и следващи, поради доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Съдът е приел, че от свидетелските показания на свидетеля Божков не се установява предаването на парична сума в посочения в представените писмени договори за паричен заем с гръцки гражданин размер. Свидетелските показания са обсъдени подробно, взета е предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля, констатирани са противоречия между събраните гласни доказателства и обясненията на ревизираното лице и първите са преценени логически с оглед липсата на подробни данни в тях за целта и условията на безлихвения паричен заем паричния заем между лица, чиято близост не е доказана. Обратно на поддържаното в касационната жалба, не е доказана и възможността на заемодателя да даде парична сума в обсъждания размер. При това, съдът обосновано е приел, че посочената сума не може да бъде оправдание за част от констатираното превишение на разходи над доказани приходи. Аналогично, относно паричните преводи, извършени от ревизирания търговец в размер на 38 520,07 лв. в полза на ЕТ "Дима Касърова" /собственост на дъщерята на г-н Касъров/ и в размер на 22 124,15 лв. в полза на "Хигия" ЕАД за доплащане на аптечно оборудване, съдът е приел правилно, че съдебно-счетоводната експертиза потвърждава само установеното и при ревизията, че РЛ е извършило посочените разходи, а твърденията му, че става дума за чужди пари, които то само е съхранявало по свои банкови сметки, са недоказани. Жалбоподателят е твърдял, че като пълномощник на дъщеря си е получил определени парични суми по парични договори за заем със заемодатели различни физически лица. Само представянето на такива договори и пълномощно на РЛ не са достатъчни, за да се приеме, че извършените от лицето разходи имат такова именно оправдание след като не са представени никакви доказателства за предаването на парите и възможността на заемодателите да ги дадат. Следва да бъдат споделени мотивите на административния съд и относно възражението за непризнаване на сумите от 5 924 лева и 1 620 лева, представляващи застрахователни обезщетения, като приходи в паричните потоци за 2008 г. и 2009 г. Съдът с право е приел, че плащането на тези суми следва да е доказано с писмени доказателства, изхождащи от платилия застраховател, за което на страната е дадена възможност. В крайна сметка, обосновани са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност констатациите на органа по приходите за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред и за неопровергана доказателствена сила на тези констатации от страна на ревизираното лице. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение