Решение № 5180 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2016 г.

Решение № 5180 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Х. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С. Н. срещу решение № 2849/26.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8157/2014 г. по описа на Административен съд, С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2021309329/20.01.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1171/27.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за определените му за внасяне задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г . в размер на 1 746 лв., за 2009 г. в размер на 2 541 лв., за 2010 г. в размер на 3 559 лв., за 2011 г. в размер на 3 360 лв. и за 2012 г. в размер на 758 лв. и съответните лихви и в изменителната част на ревизионния акт с решението на решаващия орган, посочено по-горе за 2007 г. като е намален от 2 693 лв. на 1 731,20 лв. и съответните лихви. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията, които се поддържат са за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, както и че основният подход на съда е в пълно противоречие с фактическата обстановка по делото, тъй като е изграден изцяло на формално основание и в пълно противоречие с житейската логика. Твърди, че изводите на съда не кореспондират с Указание на ТД на НАП № 24-00-1/08.01.2009 г. по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, както и че при анализа на доказателствата съдът е подходил изборно и не е съпоставил отделните доказателства и доказателствени средства. Изложени са оплаквания относно преценката на съда на съдебно-почерковата експертиза, както и че съдът е въвел ново основание за облагане, което не съществува в ревизионния акт чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, а в ревизионния акт данъчните задължения са установени на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Иска се отмяна и на решението в частта за разноските, както и се претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Найденова. След приключване на заседанието, на 31.03.2017 г. са постъпили в съда писмени бележки от адв. Найденова. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кожухарова я оспорва като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Б. Х. срещу ревизионния акт, посочен по-горе за установените му задължения в ревизия, извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2008 г . в размер на 1 746 лв., за 2009 г. в размер на 2 541 лв., за 2010 г. в размер на 3 559 лв., за 2011 г. в размер на 3 360 лв. и за 2012 г. в размер на 758 лв. и съответните лихви и в изменителната част на ревизионния акт с решението на решаващия орган, посочено по-горе за 2007 г. като е намален от 2 693 лв. на 1 731,20 лв. и съответните лихви, първоинстанционният съд е приел, че не са доказани твърденията на ревизираното лице за получен заем по договор от 10.12.2003 г. в размер от 150 000 лв. от баща му Б. Б. Х. от Г. М. Ш. Според съда не е доказано, че Ш. е притежавал парични средства, които да отпусне в заем на жалбоподател. Относно подписите за заемодател е установено, че са на Г. Ш., а подписите за получил сумата в три броя разписки т 04.02.2004 г., 23.12.2003 г. и 17.12.2003 г. са на Б. Х. като според единичната съдебно-почеркова експертиза (особено мнение на същия експерт в тройната експертиза) те са пренесени по технически способ, като е прието, че съвпадението на подписите е 100%, въпреки че същите са положени по различно време и това е разколебало съда относно изводите на тройната графологична експертиза. От свидетелските показания относно процесната сума от 150 000 лв. съдът не е възприел, че тази сума жалбоподателят е получил след смъртта на баща си и няма данни тези доходи да са декларирани от него. Съдът е приел за доказани, включените от приходните органи суми в паричните потоци на жалбоподателя за отделните години. В тази връзка съдът е приел, че при определяне на имущественото състояние на лицето за периода от 2007 г. - 2011 г. жалбоподателят е декларирал разходи за живот, издръжка, транспорт, пътувания в годишен размер и същите изцяло са приети от органите по приходите. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че въпреки указаната му доказателствена тежест жалбоподателят не е ангажирал допустими, относими и необходими доказателства, за да установи, че не дължи данък върху доходите за ревизираните периоди. Съдът не е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че нямал възможност да представи доказателства във връзка с уведомлението по чл. 124 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията е извършена по особения ред при наличие според приходните органи на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Спорът се свежда до това дали Б. Х. е получил в наследство от баща си сума от 150 000 лв., с която е покривал разходите се през ревизирания период. Твърденията на жалбоподателя са, че през 2004 г. след смъртта на баща си е намерил в един сак пари на стойност 150 000 лв. Твърди и чрез свидетелските показания на майка му Г. Х. и сестра му К. Х., че те не са взели за себе си от тези пари, а изцяло са ги предоставили на жалбоподателя. Правилно съдът не е приел тези твърдения за основателни, а показанията на майката и сестрата на Х. правилно не са кредитирани поради заинтересованост като негови близки роднини. Дори и да се приемат твърденията на касационния жалбоподател за намиране на парите, не е доказано, че от момента на намирането им през 2004 г. до 01.01.2006 г. не е използвал част от тях, като се има предвид установеното при ревизията, че Б. Х. не е работил и не е имал доходи да се издържа. Трудови доходи жалбоподателят е имал през 2007 г. общо в размер на 1 413,08 лв. и за 2008 г. - 4 614,29 лв. и те са включени от приходните органи в паричните потоци за посочените периоди, но те са крайно недостатъчни за издръжката му предвид, че по време на ревизията е установено по данни на МВР, сектор "Български документи за самоличност" 133 влизания и излизания за периода 2006 г. - 2011 г. през ГКПП с уговорката, че справката не е изчерпателна за периода след 01.01.2007 г. Относно представените доказателства за заем между Б. Б. Х. - баща на касационния жалбоподател и Г. Ш., съдът правилно е преценил, че от съдебно-графологическите експертизи не се установява с категоричност, че подписите за получил замените суми по 3 бр. разписки са на заемополучателя. В особеното си мнение експертът Вълков е посочил, че те са негови, но са технически пренесени, а останалите вещи лица от тройната експертиза са на мнение, че няма данни за такова техническо пренасяне. Възприемането или не на тройната съдебно-графологическа експертиза не променя изводите, че жалбоподателят не е доказал по-категоричен начин, че сумата от 150 000 лв. е била негово притежание. Дори и да се приеме, че с разписките е установено получаването на сумата от 150 000 лв., за което свидетелства и М. Р. с твърдения, че е присъствала на предаването на парите, по делото няма доказателства, че заемодателят е притежавал голям паричен ресурс, за да може да предостави процесната сума в заем. Обоснован е изводът на съда от доказателствата, че с представения договор за заем и разписки за получаване на заемната сума се установява възникнало между страните по заемното правоотношение облигационна връзка, но не е установено по категоричен начин, че процесната сума е ползвана от ревизираното лице, което не е страна по договора за заем. Наред с това правилно е отразено в обжалваното решение, че тези доказателства са представени едва в съдебното производство, което при преценката им като частни документи, не се ползват с материална доказателствена сила, поради което следва да се приеме, че са изготвени за целите на съдебното обжалване на ревизионния акт. В този смисъл следва да се възприемат изводите на съда, че няма категорични доказателства за предаване на процесната сума, респ. че тя е била на разположение на жалбоподателя от 2004 г. и е започнал да я разходва едва от 01.01.2006 г. Поради изложените по-горе съображения първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения, като не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, която е изготвена само въз основа на твърдения на жалбоподателя с включването на сумата от 150 000 лв. като действително притежаван доход, а не въз основа на доказателства, че е притежавал сумата, респ. я е разходвал през ревизираните години и тя е покрила недостигът, установен от приходните органи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не бил спазил Указание на НАП № 24-00-1/08.01.2009 г. за приложението на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, тъй като указанията на НАП не обвързват съда и не са задължителни за него. Освен това ревизията е извършена при установените от нея обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а изписването в решението еднократно на т. 2 от същата разпоредба, не води до други изводи. При неприемане, че сумата от 150 000 лв. е била притежание на жалбоподателя и приходните органи и впоследствие и съда правилно са приели, че е налице недостиг, изразяващ се в превишение на разходите над доходите на ревизираното лице. Наистина ако се приеме, че сумата от 150 000 лв. е била в жалбоподателя към 2004 г., той не е бил задължен да я декларира като останала му в наследство от баща му, но по-важното в случая е, че не е доказано с безспорни доказателства, че тази сума е била в него и той през целия ревизиран период е разполагал с нея или част от нея, за да покрива разходите си. Видно от изготвените от приходните органи в ревизионното производство парични потоци Б. Х. за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. не е имал никакви доходи от трудови или други правоотношения, а в същото време е имал разходи, вкл. за пътувания в чужбина. Единствено през 2007 г. и 2008 г. е имал трудови доходи, посочени по-горе, но предвид разходите за пътувания в чужбина, той не е могъл да покрие недостига, посочен за тези години от приходните органи. Предвид изложените по-горе мотиви относно процесните 150 000 лв. не е установено по безспорен начин, както и правилно е приел първоинстанционния съд, че тези суми са били в неговия патримониум и той е посрещал разходите си с тях. С оглед гореизложеното обжалваното решение не е постановено при сочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което то като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Кожухарова, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 970,91 лв. за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение