Решение № 8501 от 03.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3914/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Сити Кеш“ ООД, чрез процесуален представител, юрк. В. Вълканов, срещу решение № 1747/21.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2776/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС- Пловдив). С обжалваното решение съдът е отменил отказа на „Сити Кеш“ ООД, обективиран в писмо изх. № 003581/04.12.2024г., да бъдат предоставени на М. Д. К. копия на сключените с него договори за кредит в периода 01.01.2022г. до 01.09.2024г.; преписката е изпратена на „Сити Кеш“ ООД за предприемане на действие по искането на М. К. с указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението в едномесечен срок от влизането му в сила. Присъдени са разноски в тежест на „Сити Кеш“ ООД. С настоящата касационна жалба „Сити Кеш“ ООД атакува решението на АС – Пловдив в неговата цялост. Навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни съображения за незаконосъобразност на изводите на съда са изложени в касационната жалба и допълнение към нея. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът – М. Д. К., чрез пълномощник адв. Паров, в депозиран отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно. Претендира разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че М. К. е субект на данни, който е подал заявление по чл. 37б от Закона за защита наличните данни (ЗЗЛД) с необходимите реквизити за упражняване на правата си по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679; ОРЗД“. Посочил е, че по делото е безспорно качеството на администратор на лични данни на „Сити Кеш“ ООД. След анализ на приложимите разпоредби от Регламент (ЕС) 2016/679 и практиката на СЕС, в частност C-307/22 г., АС – Пловдив е обосновал извод, че отказът на администратора на лични данни „Сити Кеш“ ООД да предостави поисканите копия от документи е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Решението е неправилно, като поставено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е установил правилно относимите към спора факти, но е достигнал до незаконосъобразни и необосновани правни изводи. Административен съд – Пловдив е сезиран с жалба срещу отказ на администратора на лични данни да предостави информация за обработваните от него лични данни, ведно с копия на носителите на тези лични данни и е конституирал „Сити Кеш“ ООД като ответна страна в процеса. Съдът правилно е приел, че "Сити Кеш" ООД е администратор на лични данни по смисъла на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, до който е адресирано искането на субекта на данни, при упражняване на правата му по член 15 и сл. ОРЗД и в този контекст правилно е идентифицирал същия като надлежна ответна страна в процеса. Издаденият от името на "Сити Кеш" ООД акт в отговор на заявлението на субекта на данни е подписан от длъжностното лице по защита на данните – П. Л.. В тази връзка съдът изобщо не e разгледал въпроса относно компетентността на длъжностното лице по защита на данните и възможността да представлява и действа от името на администратора на лични данни, с оглед функциите и задачите на същото. Функциите и задачите на длъжностното лице по защита на данните са регламентирани в член 37 - 39 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно член 39 ОРЗД длъжностното лице по защита на данните изпълнява най-малко следните задачи: a) да информира и съветва администратора или обработващия лични данни и служителите, които извършват обработване, за техните задължения по силата на настоящия регламент и на други разпоредби за защитата на данни на равнище Съюз или държава членка; б) да наблюдава спазването на настоящия регламент и на други разпоредби за защитата на данни на равнище Съюз или държава членка и на политиките на администратора или обработващия лични данни по отношение на защитата на личните данни, включително възлагането на отговорности, повишаването на осведомеността и обучението на персонала, участващ в операциите по обработване, и съответните одити; в) при поискване да предоставя съвети по отношение на оценката на въздействието върху защитата на данните и да наблюдава извършването на оценката съгласно член 35; г) да си сътрудничи с надзорния орган; д) да действа като точка за контакт за надзорния орган по въпроси, свързани с обработването, включително предварителната консултация, посочена в член 36, и по целесъобразност да се консултира по всякакви други въпроси. От визираните разпоредби е видно, че от самото качество на длъжностното лице по защита на данните не следва, че притежава правомощия за издаване на актове от името на администратора на лични данни по заявления на субектите на данни при упражняване на правата им по член 15 – 22 ОРЗД. В нарушение на правилото по чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т. 1 - 5 АПК и не е обсъдил компетентността на подписалия акта. Наред с това мотивите на съда се свеждат до препис на приетите за относими текстове от Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, като липсва анализ на установените по делото факти и съотнасянето им към конкретните законови разпоредби. Съдът не е направил анализ на исканото от М. К., вкл. дали отговорът от 04.12.2024 изпълва изискванията на чл.15 и чл.20 от Регламент (ЕС) 2016/679 и защо се дължи предоставяне на исканите от заявителката копия на документи, във формата в която са поискани да бъдат предоставени. Мотивите на съдебния акт са писмените аргументи и правни съображения, изложени от съда, които обясняват как е достигнал до крайното си решение (диспозитив). Липсата на мотиви, респ. излагането на бланкетни такива води до необоснованост на съдебното решение и препятства възможността за проверка на съдебния акт. Предвид изложеното обжалваното решение на АС-Пловдив следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като събере доказателства относно упълномощаването на длъжностното лице подписало оспорвания отговор, разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК по претенциите за разноски за настоящата инстанция следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение