Определение № 2313 от 25.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2523/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от малолетната Й. С. Г., чрез нейната майка и законен представител Е. И. Г., срещу решение (с характер на определение) № 2158 от 27. 04. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 4311/2022 г. на СГС, ГО, IV-Г състав, с което е потвърдено решение (с характер на определение) № 2887 от 01. 04. 2022 г. по ч. гр. д. № 10270/2022 г. на Софийския районен съд, 83 състав, с което е оставена без уважение молбата на малолетната Й. С. Г., подадена чрез нейната майка и законен представител Е. И. Г., да бъде вписан отказът й от наследството на М. Х. Х., починала на 01. 02. 2015 г. Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В частната касационна жалба е направено искане за спиране на производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че е налице основание по чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК за спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК“. Въпросът е от значение за изхода на спора по настоящото дело, имащо за предмет частна жалба срещу въззивно определение, потвърждаващо първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба за вписване отказ от наследство по съображения, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 ГПК не допуска ненавършили пълнолетие лица да се отказват от наследство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение