Определение № 6046 от 30.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частни касационни жалби на В. В. Ф., чрез процесуалния представител адвокат А. Ч. от АК-Пазарджик, Д. В. К., чрез процесуалния представител адвокат Т. Ж. от АК-Пазарджик и В. С. Ф., чрез процесуалния представител адвокат П. Г. от АК-Пазарджик срещу определение № 90 от 10.03.2025 г. по в. гр. д. № 94/2025г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 785 от 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 762/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл. 248 от ГПК определение № 680 от 14.11.2024 г. по в. гр. д. № 762/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд и ищцата Й. В. С. е осъдена на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на ответниците в производството Д. В. К. и В. В. Ф. сумата от по 500 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, а на адвокат П. Г. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 500 лв. за осъществена в полза на В. С. Ф. безплатна адвокатска защита. Жалбоподателите поддържат, че определението, в обжалваната му част, е неправилно като незаконосъобразно и необосновано и искат то да бъде отменено.Поддържат, че незаконосъобразно- служебно, съдът е намалил като прекомерни разноските, възложени върху ищцата. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответницата по частните касационни жалби – Й. В. С., чрез процесуалния представител адвокат Г. Д. от АК Пазарджик, с който изразява становище, че касационното обжалване на въззивното определение не следва да бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това, по същество поддържа неоснователност на частните касационни жалби. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Според задължителните указания, обективирани в диспозитива на Тълкувателно решение № 2/2018 г. по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК, постановено на 19.05.2022 г. и обявено на 23.06.2022 г., „определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване”. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата, определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд, в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Обратното тълкуване би извело още една (трета) инстанция за обжалваемост на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. Неоправдано е да се третират различно актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК откъм инстанционна обжалваемост само поради критерия кой съд, в конституционно определената система на съдилищата, упражнява правомощията на въззивна инстанция по конкретното дело. Това разрешение съответства и на мотивите на законопроекта за изменение на ГПК от 2015 г., според които целта на изменението е ускоряване на гражданското съдопроизводство и облекчаване на касационния съд от разглеждане на частни дела, в които се произнася като обикновена втора инстанция, и използване капацитета на апелативните съдилища. В процесния случай с определение № 680 от 14.11.2024 г. по в. гр. д. № 762/2024 г. Пазарджишкият окръжен съд се е произнесъл като въззивна инстанция и е оставил без разглеждане подадената от Й. В. С. въззивна жалба като просрочена. Този акт е подлежал на обжалване пред Пловдивския апелативен съд, чието потвърдително определение е окончателно. С обжалваното в настоящото производство определение № 90 от 10.03.2025 г. по в. гр. д. № 94/2025г. на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено определение № 785 от 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 762/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК определение № 680 от 14.11.2024 г. по делото. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението, постановено по искане за допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието допълване или изменение е поискано. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като, макар и постановено като отделен акт става част от акта, чието допълване или изменение е поискано. В хипотеза, при която въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, на касационно обжалване не подлежи и актът, с който в полза на някоя от спорещите страни са присъдени разноски, който по естеството си представлява определение. В този смисъл е разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК. Доколкото апелативният съд с определение № 90 от 10.03.2025 г. по в. гр. д. № 94/2025г. на Пловдивския апелативен съд се е произнесъл като въззивна инстанция по отношение на определение № 680 от 14.11.2024 г. и определение № 785 от 19.12.2024 г. постановени по в. гр. д. № 762/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, то неговото определение не подлежи на обжалване съгласно разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК. Подадените срещу определение № 90 от 10.03.2025 г. по в. гр. д. № 94/2025г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 785 от 19.12.2024 г. по в. гр. д. № 762/2024 г. на Пазарджишкия окръжен съд, жалби са процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане. Независимо от изхода на спора, не следва да се уважава искането на Й. В. С. за присъждане на разноски за настоящото частно производство, тъй като според практиката на ВКС не се дължат разноски за производството по чл.248 ГПК и по частна жалба срещу определение по чл.248 ГПК - определение № 579 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2020 г., III г. о., определение № 387 от 14.08.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 1669/2019 г., I т. о., определение № 78 от 27.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1521/2018 г., I г. о. и др. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение