Определение № 288 от 24.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1125/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 22913 от 17.12.2019 г., подадена от Р. Ж. Б., срещу определение № 3737 от 12.11.2019 г., постановено по т.д. № 1292/2018 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение молба на настоящия жалбоподател с вх. № 15685 от 20.08.2019 г., с искане за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда за представяне на съответните доказателства и представяне на препис във връзка с молба вх.№ 12308/20.06.2019 г. –за възстановяване на срок за подаване на КЖ срещу постановеното въззивно решение по същото дело, които указания са дадени с разпореждане от 28.06.2019 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при противоречие на съдопроизводствените правила. Твърди, че е пропуснал да представи препис от молбата по чл. 64 ГПК, тъй като към датата на получаване на разпореждането с указанията за отстраняване на нередовностните в молба вх.№ 12308/20.06.2019 г.-22.07.2019 г. са били налице извънредни обстоятелства, които не е могъл да предвиди и преодолее-болничен престой на съпругата му и домашен амбулаторен режим в периода 28.03.2019-30.04.2019 г. и внезапно заболяване на домашно животно /куче порода сибирско хъски/ Против частната жалба е постъпил писмен отговор от „Юробанк България“ АД, чрез процесуален пълномощник, с който се изразява становище за правилност на обжалваното разпореждане и неоснователност на жалбата по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, на основание чл. 278 ГПК приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на апелативен съд. Срещу постановеното по т.д. № 1292/2018 г. по описа на Апелативен съд – София въззивно решение № 2461 от 24.10.2018 г. Р. Б. е подал касационна жалба, която с разпореждане от 07.06.2019 г. е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК като просрочена. С определение № 65 от 06.02.2020 г. по ч.т.д. № 100/2020 г. по описа на ВКС разпореждането за връщане на касационната жалба е потвърдено с неподлежащ на обжалване съдебен акт. Междувременно, настоящият частен жалбоподател е подал и молба с вх. № 12308 от 20.06.2019 г. за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното въззивно решение. С разпореждане от 28.06.2019 г. на администриращия молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК съд, на Р. Б. е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи: доказателства, че В. Б. е негова съпруга; подписан екземпляр от представената епикриза от д-р В., както и преписи от молбата и доказателствата за връчване на другата страна. Изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, молбата ще бъде върната. Препис от разпореждането е връчен лично на настоящия жалбоподател на 22.07.2019 г. В рамките на указания от съда срок Р. Б. е депозирал молба с вх. № 14651 от 25.07.2019 г. към която е приложил заверено за вярност копие от удостоверение за сключен брак с В. В., с фамилно име след брака – Б., видно от което на 24.09.2005 г. двамата са сключили граждански брак, както и заверен за вярност препис от подписана от д-р В. В. епикриза от 18.06.2019 г. на куче порода сибирско хъски. С разпореждане от 07.08.2019 г. съдията-докладчик е върнал молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК, доколкото е приел, че с молбата от 25.07.2019 г. Р. Б. е изпълнил дадените му с разпореждането от 28.06.2019 г. указания само частично, защото не е представил препис от молбата за възстановяване на срок и доказателствата към нея за връчване на насрещната страна. Извел е извод, че констатираните нередовности не са отстранени в цялост нито в указания от съда едноседмичен срок, нито към датата на постановяване на разпореждането за връщане на молбата за възстановяване на пропуснатия срок за касационно обжалване на въззивното решение, с което е обосновал връщането на молбата. Така постановеното разпореждане е било обжалвано и потвърдено с влязло в сила Определение №131 от 12.03.2020 г. по ч.т.д. № 328/2020 г.. На същата дата, на която е била подадена и ЧЖ до ВКС, разгледана по горното дело е подадена и молбата по чл.64 ГПК за възстановяване на срока за изпълнение на указанията на съда за представяне на съответните доказателства и представяне на преписи във връзка с молба вх.№ 12308/20.06.2019 г. –за възстановяване на срок за подаване на КЖ срещу постановеното въззивно решение по същото дело, по която въззивният съд се е произнесъл с обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение, с което е оставил последната без уважение, излагайки мотиви, че след като молителят е изпълнил, с молба вх.№ 14651/25.07.2019 г., частично указанията на съда за представяне на съответните доказателства,съобразно указанията на съда, но не е изпълнил същите относно представяне на преписи от и от молбата по чл.64 ГПК за противната страна, то явно не са били налице особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Настоящият състав на ВКС,Второ т.о. споделя изложените съображения в обжалвания акт като логически обосновани. В действителност фактът, че молителят е изпълнил, в дадения от съда срок, по-обременителната за него част от указанията на съда, води до извода за липсата на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, за да представи и съответните преписи от молбата вх.№ 12 308/20.06.2019 г.и доказателствата към нея, каквото задължение има и по закон-чл.66 ал.1 ГПК. Отделен е въпросът, че указанията на съда са били съобщени на Б. на 22.07.2019 г., а съответните извънредни обстоятелства, които същият твърди,че не е могъл да предвиди и преодолее:-болничен престой на съпругата му и домашен амбулаторен режим в периода 28.03.2019-30.04.2019 г. и внезапно заболяване на домашно животно - куче порода сибирско хъски /епикриза от 18.06.2019 г./ са налични в периоди, дълго време преди датата 23.07.2019 г., от която за молителя е започнал да тече срокът за отстраняване на недостатъците в молбата вх.№ 12 308/20.06.2019 г., поради което и последните не биха могли да бъдат квалифицирани като особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее и да бъдат основание по чл.64 ал.2 ГПК за уважаване на молбата за възстановяване на срок. Следователно обжалваното определение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение