Определение № 2852 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2024 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. Юлиянов, чрез пълномощника адвокат Г. Сабриева, против определение № 58 от 10.01.2024 г., постановено по административно дело № 354/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което жалбата му против разпореждане № 1012-27-123#1/15.11.2023 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Шумен, е отхвърлена. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като не са били налице основания за прекратяване на производството от пенсионния орган. Моли определението да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне по същество по направеното искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ответникът – ръководителят по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Шумен, в писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба, моли последната да бъде отхвърлена, а обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 230 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. С определение № 58/10.01.2024 г. по адм. дело № 354/2023 г. Административен съд – Шумен е отхвърлил оспорването на А. Юлиянов срещу разпореждане № 1012-27-123#1/15.11.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е оставено без разглеждане заявлението на Юлиянов с вх. № 2113-27-646/05.06.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, и производството по заявлението е прекратено. Първоинстанционният съд е приел, че е налице искане с предмет и страни, по което има вече издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт, от което се налага извода, че е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа при идентичност на предмета и страните, какъвто е конкретният случай. От документите, съдържащи се в пенсионното досие на А. Юлиянов, е видно, че по повод подадено от жалбоподателя заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-27-1732/06.12.2021 г. е издадено разпореждане № 2113-27-1732#5/25.03.2022 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Шумен, с което е отказано отпускане на желаната пенсия. В въз основа на представените документи: ТК № 415/16.09.1976 г., ВОК № 041562, удостоверение УП–3 № 4181/06.12.2011 г., удостоверение УП–2 № 4181/06.12.2011 г. и удостоверение за идентичност на имената е прието, че Юлиянов не отговаря на кумулативно дадените изисквания по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма навършена възраст, а и липсва изискуемият действителен осигурителен стаж, доколкото административният орган е зачел действителен осигурителен стаж в размер на 12 години, 5 месеца и 5 дни. С решение № 2153-27-149 от 30.06.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Шумен е отхвърлил жалбата на Юлиянов срещу гореописаното разпореждане. Изложени са мотиви, че към датата на произнасяне Юлиянов е навършил изискуемата от закона възраст, същевременно е изложил правни доводи, като е признал за действителен осигурителен стаж наборната военна служба в размер на 2 години. Въпреки това, общият действителен стаж е изчислен в размер на 14 години, 5 месеца и 5 дни. Решението на директора на ТП на НОИ – Шумен е обжалвано по съдебен ред и с решение № 129 от 11.11.2022 г. по адм. дело № 227/2022 г. Административен съд – Шумен е отхвърлил жалбата, като неоснователна и е потвърдил процесното решение. В съдебния акт изрично е разгледан въпросът за зачетения период на наборна военна служба за периода от 31.08.1973 г. до 29.08.1975 г. Потвърдени са изводите на директора на ТП на НОИ – Шумен, че общият действителен стаж на Юлиянов е в размер на 14 години, 5 месеца и 5 дни. Решението на Административен съд – Шумен е влязло в законна сила на 17.01.2023 г. С последващо заявление № 2113-27-646/05.06.2023 г. А. Юлиянов отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последното не е подкрепено с нови доказателства по отношение на придобития осигурителен стаж, а е заявено, че ще се ползват документите, представени по предходното заявление. С разпореждане № 2113-27-646#3/02.10.2023 г. е отказано отпускане на ЛПОСВ. Директорът на ТП на НОИ – Шумен, с решение № 2153-27-111/09.11.2023 г. отменил разпореждането и върнал административната преписка за ново произнасяне, с указания за преценка на обстоятелствата, обосноваващи недопустимост на производството. С разпореждане № 1012-27-123#1/15.11.2023 г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Шумен е приел, че доколкото с подаденото ново заявление не са представени други документи за осигурителен стаж, респективно за заявителя не е налице различна фактическа обстановка, установена с предходното разпореждане за отказ, то в случая е налице основанието по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК – налице е влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни. С оглед на това административният орган е счел, че искането е недопустимо и на основание чл. 98, ал. 1 от КСО и чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е оставил без разглеждане заявление с вх. № 2113-27-646/05.06.2023 г. и е прекратил образуваното производство. При така изяснената фактическа обстановка АС – Шумен е приел, че с приложеното удостоверение обр. 33, издадено от Държавна агенция „Архиви“, съгласно което А. Юлиянов е учил и завършил ПЖИ „Тодор Каблешков“ от 31.08.1973 г. до 28.07.1976 г., не се установява нов юридически факт, относим към действителния осигурителен стаж на лицето, тъй като тези данни са идентични със данните от съдържащата се в приложената към първото заявление за отпускане на ЛПОСВ военна книжка. Обстоятелствата са били известни на пенсионния орган и са съобразени при постановяване на влезлия в сила съдебен акт. Достигнат е извод, че влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос по същество, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа при идентичност на предмета и страните, какъвто е настоящия случай. Определението е валидно, допустимо и правилно. При проведеното по заявление с вх. № 2113-27-1732/06.12.2021 г. производство е установено, че Юлиянов няма изискуемият действителен стаж от 15 години. Зачетеният такъв е в размер на 14 години, 5 месеца и 5 дни. Предвид влязлото в сила на 17.01.2023 г. решение на Административен съд – Шумен от 11.11.2022 г., правилно е прието, че разпореждане № 2113-27-1732#5 от 25.03.2022 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Шумен е влязло в законна сила и спорът дали Юлиянов има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от него документи за осигурителен стаж и възраст, е решен. При новообразуваното пенсионно производство по заявлението от 05.06.2023 г. А. Юлиянов не е представил нови доказателства за осигурителен стаж, такива не са представени и в съдебното производство. Към заявлението са приложени същите документи, които са били приложени към първото заявление. От това се налага извод, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, с който се въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административно производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Правилно съдът е преценил, че новонастъпилите факти според жалбоподателя, а именно - увеличена възраст, са ирелевантни по отношение предметните предели на заявеното право и не променят предмета на административното производство. Възрастта като изискуем и наличен факт за придобиване правото на пенсия е била призната от пенсионните органи в предходното производство. Преодоляването на идентичността в предмета би могло да се осъществи с нови обстоятелства, касаещи постигането на изискуемия минимален осигурителен стаж, но нови такива страната не е ангажирала. Вземайки предвид обстоятелствата по делото, първоинстанционният съд обосновано е приел наличие на идентичност в предмета и страните. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така Върховният административен съд, шесто отделение