Решение № 3544 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11378/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на главна дирекция „Национална полиция“, чрез процесуален представител, против решение №1320 от 30.09.2025г., постановено по адм. дело №287/2025г. по описа на Административен съд-Ямбол /АС-Ямбол/, с което по жалба на Д. Г. Т. е обявена нищожността на Заповед №3286з-2583/26.06.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" за отказ за снемане на полицейска регистрация №18997/30.05.2018г. по описа на ОДМВР-Ямбол, и преписката е изпратена на АО за ново разглеждане на заявление вх.№326000-9006/29.08.2024г. по описа на ОДМВР-Ямбол, с което е отправено искане за снемане на полицейска регистрация №18997/30.05.2018г. по описа на ОДМВР-Ямбол, при спазване мотивите в съдебния акт. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът Д. Г. Т., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмен отговор и в писмена молба. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този резултат Административен съд–Ямбол е приел, че с оспорената заповед е преразгледан въпрос, разрешен с влязло в сила съдебно решение при липса на твърдения за новонастъпили факти, които биха изключили идентичност с предмета на отменената заповед с решението по адм.д.№450/2024г. по описа на АС-Ямбол. Съдът е счел, че оспорената заповед е издадена без да се изпълнят дадените задължителни указания, а в мотивите единствено и само се преповтаря приетата вече фактическа обстановка, без нови установявания и се прави декларативен извод при липса на каквато и да е обосновка. Приел е, че посоченото неизпълнение нарушава обективните предели на силата на присъдено нещо, формирана с отменителното съдебно решение, което е цитирано в заповедта, но не е съобразено при постановяването й. АС-Ямбол е достигнал до извод, че оспорената заповед трябва да бъде обявена за нищожна на осн. чл.177, ал.2 АПК поради противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№450/2024г. по описа на АС-Ямбол. Решението е правилно. От прочита на решение №354/05.03.2025г. по адм. дело №450/2024г. на Административен съд-Ямбол е видно, че Заповед №3286з-4485 от 03.12.2024г. на директора на ГДНП, с която е отказано снемането на извършена на Д. Т. полицейска регистрация рег.№18997 от 30.05.2018г. по описа на ОДМВР-Ямбол, е отменена поради противоречие с материалния закон и неговата цел, съответно в съдебния акт е посочено, че съображенията на органа не мотивират безспорния и категоричен извод, че личността на Т. е рискова за обществото по отношение противодействието на престъпността и опазването на обществения ред, както и че продължаването на обработването на данните за извършената му полицейска регистрация е необходимо за изпълнението на основните дейности на полицейските органи по чл.6, ал.1, т.1-3, 6 и 9 ЗМВР. В случая безспорно е установено, че в отменената заповед №3286з-4485 от 03.12.2024г. на директора на ГДНП, и Заповед №3286з-2583/26.06.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция", са налице идентични мотиви, обосноваващи отказа за снемането на извършена на Д. Т. полицейска регистрация рег.№18997 от 30.05.2018г. по описа на ОДМВР-Ямбол, като в тази заповед липсват съображенията на органа, свързани с обстоятелството относно намерена в Т. марихуана, управляване на автомобил след употреба на наркотично вещество, и извършени от Т. административни нарушения по ЗДвП. Оспореният в настоящото съдебно производство АА е издаден в този му вид независимо от дадените указания с влязъл в сила съдебен акт, свързани с материална незаконосъобразност на отменения АА. Разпоредителните части на двата АА - отмененият с влязло в сила решение на АС-Ямбол и оспорения в настоящото производство, както и фактическите и правни основания за издаването им са идентични, макар вторият АА да е формално променен (съкратен) чрез премахване на част от мотивите на органа спрямо изложените от него в предходно отменената заповед №3286з-4485 от 03.12.2024г. Повторно издаденият акт със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици. Съдържанието на двата акта, правилно е преценено от първостепенния съд като идентично, предвид еднаквите части от мотивите в двата акта и еднаквата разпоредителна част по заявление вх.№326000-9006/29.08.2024г. по описа на ОДМВР-Ямбол от Д. Г. Т.. Заповед №3286з-2583/26.06.2025г. на ВПД директор на Главна дирекция "Национална полиция" е издадена при еднакво неправилно приложение на материалния закон с предходната Заповед №3286з-4485 от 03.12.2024г., като при издаването на втората не са взети предвид задължителните за административния орган указания по приложение на материалния закон по влязлото в сила решение на АС-Ямбол. Налага се извод, че двете предпоставки за приложение на чл.177, ал.2 АПК, а именно: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения АА с влезлия в сила съдебен акт при обективно и субективно тъждество в случая са налице, поради което обжалваният АА е нищожен, както правилно е приел първостепенния съд. След като оспорения в настоящото производство АА е издаден в нарушение на задължителните указания на съда в предходното съдебно производство по тълкуване и прилагане на материалния закон, предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК преписката правилно е изпратена от първостепенния съд на компетентния АО със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, които трябва да бъдат съобразени при новото произнасяне. Както многократно е посочвала настоящата съдебна инстанция, касае се не за формална редукция на мотивите на издадения след отменителното съдебно решение акт, спрямо предходния АА, а извършване на проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането, с цел съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т.67 вр. т.62 и т. 69 от решението по дело С-118/22г. на СЕС), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимост, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл.68, ал.6 ЗМВР, а именно заповедта по чл.21, ал.1 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, при което този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила. Съобразно изхода на спора претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски не се уважава, защото няма представени доказателства за сторени разноски от страната в касационното производство. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение