Решение № 3930 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 379/2018 г.

Решение № 3930 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 379/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Мехмедали, [населено място], [улица], против решение № 6599 от 13.11.2017 г. по адм. дело № 10216/2017 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на Мехмедали срещу писмо вх. ГП № 2963/14.08.2017 г. на гл. прокурор на Република България, с което е отказан достъп до информацията, поискана със заявление вх. ГП № 2963/09.08.2017 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмена защита. Не претендира разноски. Ответникът- Главен прокурор на Република България, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред АССГ административен акт- писмо вх. ГП № 2963/14.08.2017 г., административния орган е отказал предоставяне на искан достъп до обществена информация по заявление вх. ГП № 2963/09.08.2017 г. от С. Мехмедали с предмет: продължава ли разследването по досъдебно производство №II-048/1999 г. по описа на Военно окръжна прокуратура гр. София или същото е прекратено, ако разследването е прекратено да се предостави информация за това на коя дата, с какъв акт, номер и на кой орган е прекратено разследването. За да постанови обжалваното решение, Административен съд София-град е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че поисканата информация по своя характер е официална обществена информация, но в случая правото на достъп е ограничено предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗДОИ и по силата на чл. 198, ал. 1 от НПК. Решението на Административен съд София-град е правилно като краен резултат. Не се споделя извода на съда, че поисканата информация в процесния случай е обществена. Материалите по досъдебното производство и съответно преписките на прокуратурата по образувано наказателно производство не са обществена информация по см. на чл. 2 от ЗДОИ. В приложното поле на ЗДОИ попадат само категорията актове на органите на съдебната власт, представляващи част от извършваната от тях административно правна дейност. За свързаните с правомощията на тези органи актове по отношение извършването на процесуални действия по конкретни дела на осн. разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ е приложим предвидения специален ред в чл. 198, ал. 1 и ал. 2 от НПК относно разгласяване на материалите по разследването, т. е касателно информацията, съдържаща се в тези материали. След като исканата информация с процесното заявление безспорно попада в цитираната категория данни, крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на постановения отказ като резултат от правоотношението между заявителя и задължения субект по ЗДОИ е съобразен с приложимите материалноправни норми. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Противно на тезата на касатора оспорения пред АССГ отказ е постановен в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви, а липсата в цялост на изискуемото съдържание на отказа съгл. чл. 38 от ЗДОИ не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Както се отбеляза по-горе исканата информация по своя характер не е обществена. Житейски разбираемо е желанието на касатора като жертва на т. нар. възродителен процес /за което междувпрочем няма данни по делото/ да получи информация свързана с този процес, но данните, които се съдържат в разглежданите от прокуратурата дела и преписки се събират, съхраняват и обработват от този орган, а достъпът до тях по силата на НПК е предвиден само за страните по конкретните дела и то по реда регламентиран в цитирания специален нормативен акт. Съобразно изложеното, решението на АССГ като постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева, съобразно ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение