Определение № 382 от 21.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 2116/2013 г.

Производството по делото е образувано по молба на Сончо И. Х. от [населено място] за отмяна, на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК, на влязлото в сила решение № 8440 от 11.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 16414/2012 г. на Софийски градски съд, ІV „а” състав. С посоченото решение е оставена без уважение жалбата на Сончо Х. - длъжник по изпълнително дело № 20098410402728 на ЧСИ Н. М. с рег. № 841 и район на действие СГС, против постановление за възлагане на недвижим имот от 09.10.2012 г. по същото изпълнително дело. С определение от 08.07.2013 г. настоящият състав на ВКС е приел молбата за допустима и е разпоредил да бъде разгледана в открито заседание по реда на чл.307 ГПК. В откритото съдебно заседание на 27.11.2013 г. ответниците по молбата П. Д. М. и Ц. С. М. - чрез процесуалния им представител адв. М. М., са направили възражения за недопустимост на молбата. Недопустимостта е аргументирана с довод, че решението по чл.435 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не може да бъде предмет на отмяна по реда и на основанията, предвидени в чл.303 и сл. ГПК. Възраженията за недопустимост на молбата са неоснователни по следните съображения: Според задължителната практика в ППВС № 2/29.09.1977 г., на отмяна по реда на чл.231 и сл. ГПК /отм./, аналогичен на чл.303 и сл. ГПК, подлежат влезли в сила съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава материалноправен спор. Такива актове са съдебните решения и някои определения на съда, постановени в исковия процес. В решение № 90/01.11.1972 г. на ОСГК на ВС, както и в създадената при действието на ГПК от 2007 г. практика на ВКС - напр. решение № 234/04.07.2012 г. по т. д. № 282/2011 г. на ІІ т. о., решение № решение № 516/21.11.2011 г. по гр. д. № 1223/2011 г. на ІV г. о., решение № 254/04.07.2011 г. по гр. д. № 1714/2010 г. на ІІІ г. о., решение № 14/09.04.2013 г. по гр. д. № 712/2012 г. на ІІІ г. о., определение № 59/22.01.2013 г. по ч. т. д. № 909/2012 г. на ІІ т. о. и др., е възприето становището, че освен решенията и доближаващите се до правните им последици определения, на отмяна подлежат и действията на съдебния изпълнител, за които е предвидено обжалване по реда на чл.332 и сл. ГПК /отм./, респ. чл.435 и сл. ГПК, както и решенията на съда по тези жалби в случаите, когато разрешавайки процесуалния въпрос, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право. Предмет на молбата за отмяна е влязло в сила решение, с което е разгледана жалба по чл.435 ГПК срещу действия на съдебен изпълнител, включващи възлагане на недвижим имот при публична продан. Характерът на обжалваните по реда на чл.435 ГПК изпълнителни действия предполага по необходимост разрешаване и на материалноправен въпрос относно спорното право, което води до извод, че молбата за отмяна на постановеното в производството по чл.435 ГПК решение е процесуално допустима. Поради това възраженията за недопустимост на молбата за отмяна следва да се оставят без уважение и делото да се насрочи в открито заседание за разглеждане на молбата. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,