Определение № 373 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 931/2012 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от Е. Д. Н. за изменение на постановеното от ВКС по настоящето дело определение в частта му за разноските.В молбата се поддържа,че не е била дадена възможност да се запознае и изрази становище по направеното искане за присъждане на разноски,че твърдението на ответниците,че действително сторените от тях разноски са в размер общо на 2000лв. е недоказано,както и че претендираният и присъден размер надвишава размера,предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В писмен отговор в срока по чл.248,ал.2 ГПК ответниците по молбата Б. В. Б. и Б. Д. Д. изразяват становище,че искането е недопустимо, тъй като молбата е постъпила след изтичането на срока по чл.248,ал.1 ГПК.Излагат съображения и за неоснователност на молбата като поддържат,че възражението за прекомерност на сторените разноски следва да бъде заявено от страната в съдебното заседание. Поддържат също така,че твърдението за недоказаност на сторените разноски е неоснователно,тъй като по делото е представен,приет от съда и неоспорен договор за правна защита и съдействие,в който е посочен размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение. За да се произнесе по молбата съдът взе предвид следното: С решение №180/20.06.2013г,постановено по настоящето дело, е оставена без уважение подадената от Е. Д. Н. молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС,І ГО от 13.07.2011г., постановено по гр.д.№378/2009г. като Е. Д. Н. е осъдена да заплати на Б. Д. Д. сумата 1000лв., представляваща направените по делото разноски,както и на Б. В. Б. сумата 1000лв.,представляваща направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е необжалваем и предвиденият в разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК едномесечен срок за подаване на молба за изменението му досежно присъдените разноски започва да тече от постановяването му, т.е. от 20.06.2013г. Молбата на Е. Д. Н. за изменение на решението в частта му за разноските е подадена чрез куриер,притежаващ лиценз за извършване на пощенски услуги, на 22.07.2013г. И тъй като едномесечният срок изтича на 20.07.2013г. /събота/, следва да се приеме,че молбата е подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество молбата е частично основателна. По отношение на разноските,присъдени в полза на Б. Д. Д.: Неоснователен е доводът на молителката,че решението следва да бъде изменено в частта му за разноските по причина,че не е доказано присъдените разноски да са били направени.В проведеното на 13.06.2013г. открито съдебно заседание по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 23.04.2013г.,сключен между Б. Д. Д. и адвокат С. Р. М.,в който е посочено,че договореното възнаграждение в размер на 1000лв. е платено изцяло и в брой при подписването на договора. По този начин съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР 6/2012 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. По отношение на разноските,присъдени в полза на Б. В. Б.: Към постъпилия на 08.12.2011г. отговор на подадената от Е. Д. Н. молба за отмяна е приложен договор за правна защита и съдействие,сключен между Б. В. Б. и адвокат С. Р. М.,в който е посочено,че договореното възнаграждение за изготвяне на писмен отговор по подадената молба за отмяна в размер на 500лв. е платено изцяло и в брой при подписване на договора. По този начин е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение. Налице е обаче основание за изменение на постановеното решение в частта за разноските за разликата над доказания размер от 500лв. до пълния присъден размер от 1000лв.,тъй като не е удостоверено претендираните от Б. В. Б. разноски да са били направени в пълен размер. Неоснователни са доводите за прекомерност на сторените и присъдени разноски в размера,за който е доказано,че са направени. Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда само минимален праг на възнагражденията,дължими за извършвано процесуално представителство и съдействие. Страните могат да договарят възнаграждение,надхвърлящо така установените минимални размери като само по себе си подобно договаряне не сочи на прекомерност на възнаграждението. В съдебните производства заплатеното възнаграждение на осъществявалия процесуално представителство адвокат се присъжда в доказания размер,а не в минимално възможния. Още повече,че с оглед правната сложност на делото,необходимостта от проучване и обосноваване на становище настоящият състав приема,че заплатеното от Б. Д. Д. и Б. В. Б. адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение