Решение № 16957 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6/2013 г.

Решение № 16957 от 17.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Живко Желев чрез пълномощник срещу решение № 193/13.11.2012 г., постановено по адм. д. № 227/2012 г. от Хасковския административен съд. С обжалваното решение е отхвърлен иска на Живко Желев за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 200 лева, произтичащи от отменено наказателно постановление № 184/2010 от 3.02.2010 г. на Началника на РУ на МВР - Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 6.06.2012 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се поддържа недопустимост на решението, с твърдения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ. Иска се обезсилване на обжалваното решение, прекратяване на делото и изпращането му на компетентния съд. Ответникът в касационното производство - Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково, не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Касационната жалба е и основателна. Неправилна е квалификацията на иска, направена от административния съд, а именно иск с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ. Видно от исковата молба е, че ищецът недвусмислено сочи, че му е ясна практиката на ВАС, че в подобни случаи на неговия, обезщетяване на вредите не може да се претендира по реда на ЗОДОВ. В исковата молба изрично е посочено, че се претендира поправяне на вредите от непозволено увреждане по реда на чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД. При това съдържание на исковата молба, неправилна е квалификацията на иска като такъв, по чл. 1 от ЗОДОВ. Като е приел обратното, административният съд е квалифицирал неправилно предявения иск, в резултат на което е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Делото не може обаче да се изпрати веднага на компетентния съд. Исковата молба е заведена първоначално пред РС - Хасково, който е постановил определение, с което е приел, че не е компетентен да се произнесе по иск с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ и го е изпратил по компетентост на Административен съд - Хасково (което определение е потвърдено от Хасковския окръжен съд), който вместо да повдигне препирня за подсъдност, неправилно е възприел дадената квалификация на иска от гражданския съд и го е разгледал. След обезсилването на решението, делото следва да се върне на административния съд с указания за повдигане на препирня за подсъдност, която следва да се разреши от смесен състав на ВКС и ВАС. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд