Определение № 8479 от 14.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8075/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) против определение № 1173 от 16.07.2025г., постановено по адм. дело № 332/2025г. по описа на Административен съд Враца, с което е спряно предварителното изпълнение на заповед № РД11-1803/18.06.2025г., постановена от същия орган. С доводи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, тъй като не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на административния акт, допуснато по силата на закона, частният жалбоподател моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва частната жалба и моли определението да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира следното: Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на “Бора Вет“ ЕООД против заповед № РД11-1803/18.06.2025г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която е наредено спиране на действието на разрешение за търговия на едро с ВЛП /ветеринарни лекарствени продукти/ № 118-01/07.08.2023г., издадено на дружеството. С жалбата е направено искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 339, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) предварително изпълнение на акта. Представени са доказателства за текущи реални разходи на дружеството, свързани с поддържане на складовата база за ВЛП /документи за платени наем, режийни разходи, ел. енергия и др./ и за наетия към същата персонал /ведомост за заплати на служителите/, както и доказателства за стойността на ВЛП с изтичащ срок на годност за 2025г. и за 2026г. При тези данни съдът е приел, че в резултат на предварителното изпълнение за дружеството ще настъпят значителни и трудно поправими имуществени и неимуществени вреди, поради което с определението, предмет на оспорване, е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срок и от страна, за която определението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на административния акт е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административен акт може да бъде спряно по искане на оспорващия, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Негативният ефект от предварителното изпълнение може да е с имуществен характер - загуба или пропусната полза или да има неимуществено измерение. Настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че изброените по-горе условия са осъществени. Аргументирано е преценено, че в резултат на предварителното изпълнение на заповедта ще настъпят значителни и трудно поправими вреди за дружеството. От представените писмени доказателства - фактури за платен ток, телефони, удостоверение за стойността на ВЛП с изтичащ срок на годност за 2025г., извлечение от ведомост за заплати на служителите, е видно, че се касае за значителни текущи разходи за поддържане на складовата база за ВЛП, като същевременно дружеството е със спряна търговска дейност с ВЛП, от която да реализира приходи. Приблизителният размер на имуществените вреди за около 6 месеца се очаква да възлезе на над 160 000 лв. Правилно е преценено от решаващия състав, че е доказано вероятното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за дружеството. Значителни, които имат определено материално изражение /над 160 000 лв. за 6 месеца/ и трудно поправими, които ограничават и засягат основни права /правото на търговия на търговско дружество при валидно разрешително за търговия на едро с ВЛП/, като е доказана високата вероятност за тяхното настъпване в патримониума на молителя. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК са осъществени, поради което допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт правилно е спряно от съда. Ето защо не са налице основания за отмяна на определението. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,