Определение № 5722 от 10.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4407/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. С. Христов – лично и като процесуален представител на жалбоподателката Д. Янева от гр. София против определение № 2255/29.02.2024 г., постановено по адм. дело 8577/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставена без разглеждане молбата на адв. Ст.Христов за изменение на решение № 207 от 08.01.2024 г., постановено по адм.д. № 8577/2023 г. по описа на АССГ в частта му за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска отмяната му и произнасяне от страна на ВАС по същество, като направеното с молба вх. № 1484 от 15.01.2024 г. искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските бъде уважено изцяло. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна,Столична община – Район „Красна поляна“, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на същата, съответно- за правилност на обжалвания с нея съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема същата за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна срещу неблагоприятен и подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение № 2255/29.02.2024 г., постановено по адм. дело 8577/2023 г. по описа на Административен съд - София град в производство по чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК е оставена без разглеждане молбата на адв. С. Христов за изменение на решение № 207 от 08.01.2024 г. по адм. дело 8577/2023 г. по описа на Административен съд- София град в частта за разноските. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че е сезиран с молба само от адв. Ст.Христов за изменение на съдебното решение само в частта му, в която съдът с изричен диспозитив е оставил без уважение искането на адв. Ст.Христов като пълномощник на жалбоподателката Д. Янева да му бъде присъдена сумата от 1000 лв адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. С обжалваното определение АССГ е оставил молбата на адв. Христов за изменение на съдебното решение без разглеждане, позовавайки се на обстоятелството, че, за да може да се иска изменение на решението в частта за разноските, към датата на приключване на устните състезание е необходимо да бъде представен списък на разноските по см. на чл. 80 от ГПК, какъвто в случая не е представен. / В т. см. и т. 9 от ТР№6/2013 г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Според АССГ обстоятелството, че в молбата на адв. Христов, депозирана преди постановяване на съдебното решение, т.е. още на 07.11.2023г., е направено искане за присъждане само на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв на основание чл.38, ал.2 от ЗА, без в тази молба изрично да е поискано и присъждане в полза на доверителката му Д. Янева на платената от нея държавна такса в размер на 10 лв, опровергава твърдението на адв. Христов, че тази молба всъщност инкорпорира и замества списъка по чл.80 от ГПК. Отделно от гореизложеното АССГ е развил и съображения за неоснователност на искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските, доколкото с него всъщност се оспорвала законосъобразността на направените от съда правни изводи за неоснователност на претенцията по чл.38, ал.2 от ЗА. Определението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Обосновано, изхождайки от подателя, съдържанието и подписа на молбата по чл.248 от ГПК, АССГ е приел, че молбата изхожда само от адв. С. Христов в лично качество, но не и от неговата доверителка- страна в основното съдебно производство Д. Янева. Не така стои въпросът обаче с молбата от 07.11.2023г. Неправилно в мотивите на решението,чието изменение в частта за разноските е поискано, АССГ е заключил, че тази молба също изхожда само от адв. Христов и не съдържа искане от жалбоподателката Д. Янева за присъждане на платената от нея държавна такса от 10 лв, поради което не се е произнесъл по това искане за разноски, въпреки че е изложил мотиви за неговата основателност предвид изхода от правния спор.Видно от съдържанието на молбата от 07.11.2023г., същата изхожда от Д. Янева чрез адв. С. Христов и съдържа изрично искане за присъждане на направените по делото разноски. Едва в края на същата молба адв. Ст.Христов е уточнил в лично качество ,че иска да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв / съставлява минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / за оказаната от него безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Неправилен е решаващият извод на АССГ, изложен в мотивите на обжалваното определение, за недопустимост на молбата за изменение на Решение № 207/08.01.2024г. по адм.д. № 8577/2023 по описа на АССГ в частта за разноските поради липсата на списък по чл.80 от ГПК, наличието на какъвто съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, установена както в разпоредбата на чл.80, изр. второ от ГПК, така и от т.9 на ТР №6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Действително съгласно утвърдената съдебна практика адвокатското възнаграждение, претендирано на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата,макар да се присъжда директно на процесуалния представител на страната, не е отграничено и изключено от приложението на чл.78 и сл. от ГПК, респ. от правилото на чл.248 от ГПК. Същото се третира от ГПК като съдебни разноски, поради което следва да бъде включено като вид и размер в списъка по чл.80 от ГПК. Изхождайки от съображението, че тълкуването, направено в т.9 от ТР №6/2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, е валидно и по отношение на разноските по чл.38, ал.2 от ЗА, то изменение по реда на чл.248 от ГПК на акта по чл.81 от ГПК е допустимо, само ако е представен списък на разноските по чл.80/ГПК в инстанцията, в която се прави самото искане за присъждането им. Неправилно обаче АССГ е приел, че не е налице надлежно представен в срок списък на разноските по чл.80 /ГПК, поради което искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустимо. Съгласно установената съдебна практика не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ. Същият може да бъде инкорпориран в друго изявление на страната, стига то да е направено преди приключване на последното по делото заседание и да съдържа яснота относно вида на претендираните разноски,като техният размер да бъде определен или определяем / в т.см. Определение № 195/06.06.2017г. по ч.гр.д.№1033/2017г., ІІІ гр.о. на ВКС;Определение № 593/22.11.2017г. по ч.гр.д.№1758/2017г., І т.о. на ВКС; Определение № 60/27.01.2021г. по ч.т.д. №20/2021 г. на ІІ т.о. на ВКС / В конкретния случай такъв списък по см. на чл.80/ГПК е представен преди приключване на последното съдебно заседание по делото и се съдържа в депозираната на 07.11.2023 г. молба, изхождаща от жалбоподателката Д. Янева чрез процесуалния й представител адв. Ст. Христов е направила искане за присъждане на сторените от нея по делото разноски. Неправилен е изводът на АССГ, че тъй като в тази молба не била посочена с цифри претенцията за съдебни разноски във вид на платена държавна такса от 10 лв, тази молба нямала характер на списък по чл.80 от ГПК, въпреки че съдържа изричната претенция за плащане на 1000 лв адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА с приложен договор за правна помощ и съдействие, съдържащ изрична уговорка между страните за безплатно процесуално представителство при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При наличието на само един разход – ДТ в размер на 10 лв и изрично посочване на размера на претенцията по чл.38, ал.2 от ЗА / равен на определения минимален размер на адвокатските възнаграждения съгл. посоченото в самия цитиран по-горе законов текст/, видът на претендираните разноски е определен, а общият им размер е определяем по отношение ДТ и определен по отношение на адвокатското възнаграждение, поради което молбата от 07.11.2023г. следва да се разглежда като списък на разноските по чл.80/ГПК., съответно – молбата за изменение на съдебното решение в частта за претендираното адвокатско възнаграждение е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на АССГ за произнасяне по същество по молбата за изменение на Решение № 207/08.01.2024г. по адм.д. № 8577/2023 по описа на АССГ в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл.236 вр. 221, ал.2 от АПК вр.чл.248 от ГПК, Върховният административен съд,трето отделение