Решение № 1 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2017 г.

Решение № 1 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1471/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Разглежда се касационна жалба на К. Л. К. срещу решение № 6 от 18.01.2017 г. по в. гр. дело № 512/2016 на Апелативен съд - В. Т. отменил изцяло решение № 351 от 21.07.2016 г. на П. окръжен съд отхвърлил иска на касаторката, предявен на основание чл. 40 ЗЗД за отмяна на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключени от пълномощника В. Д. Т. Отхвърлен е бил и евентуалния иск за ищата по чл. 79 от ЗЗД, във вр чл. 200 ЗЗД за заплащане на неплатена цена по един от договорите.

За да отхвърли иска с правно основание чл. 40 ЗЗД изцяло и за двете сделки въззивният съд е приел, че факт на увреждане не се установява при конкретното пълномощно за продажба на притежаваните от ищцата недвижими имоти предвид липсата на ограничение на представителната власт по отношение на цената (упълномощителна свобода). Макар принципно да приема, че и в този случай пълномощникът следва да се стреми към договаряне на действителна пазарна цена към момента на сделката, а двата имота са продадени по данъчните им оценки от пълномощника В. Д. Т. на нейната малолетна дъщеря, представлявана от майка си като законен представител, по същество ВтАС решава че увреждане няма, тъй като предвид запазеното пожизнено право на ползване пазарната цена за първия имот - апартамент в [населено място], не е фрапантно по-висока, с 22,82 % над данъчната, както се установява от прието заключение на вещи лица. Допустимо е договаряне на цена на недвижим имот и под данъчната, затова съобразена със закона и морала е договорената от пълномощника занижена цена. При направената съпоставка, според въззивния съд при продажбата на жилищния имот в случая вредата не е толкова съществена и значима, т. е разминаваща се в пъти от очаквания житейски резултат, поради това не е съставомерна по смисъла чл. 40 ЗЗД. По отношение на втория имот - земеделска земя, където разликата между данъчната оценка и пазарната цена безспорно е над четири пъти, въззивният съд е изтъкнал, че не е налице сигурно убеждение за факта на увреждане, макар да има противоречие на уговорката с добрите нрави. Добавено е, че даденото право на пълномощника да продаде апартамента на определен купувач - нейна малолетна дъщеря, фактически прави невъзможно договарянето на цена на пазарен принцип, както и че не може да се направи извод за корист и недобросъвестност на пълномощника, предвид положените и продължили след сключване на сделките грижи за ищцата, от страна на пълномощника. Разгледан и отхвърлен е евентуалния иск за заплащане на цената по първия договор, тъй като не бил привлечен материално легитимиран ответник.

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и необоснованост. Във връзка с произнасянето по главния иск, оплакванията по същество са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно е възприето, че ищцата не е доказала двата правопроизводящи факта за основателността на иска по чл. 40 ЗЗД, а именно че от обективна страна договора е във вреда на ищцата, както и че има споразумяване за увреждане доколкото при сделката ответницата е представлявала както ищцата - продавач по пълномощно, така и малолетната си дъщеря, като купувач. Неправилно е прието, че увреждането е незначително само на база разликата между продажната и действителната цена за единия имот, която не била фрапираща. Обратно на приетото от въззивния съд, според защитата на касаторката едновременното предпочитане интереса на малолетната й дъщеря от пълномощника и пренебрегване интереса на представляваната страна - продавач, осъществява субективния елемент на фактическия състав за недействителност по чл. 40 ЗЗД. На следващо място въззивният съд незаконосъобразно е оценявал недобросъвестността на пълномощника и намерението му за увреждане не към момента на сключване на сделките, а с оглед последващи действия на ответницата, така е изключил съставомерното намерение заради обстоятелства, случили се преди и след правно релевантния момент. Оплаквания за съществени процесуални нарушения се поддържат относно произнасянето на въззивния съд по евентуалния иск, разгледан за първи път от въззивната инстанция. Същият е приет за предявен срещу ненадлежна страна и затова е отхвърлен, при положение че съображенията на съда сочат на нередовна исковата молба и е следвало да се дадат указания за отстраняване, което съдът не е направил.

Ответницата в настоящето производство М. - В. Д. Т. чрез нейната майка и законен представител В. Т., представлявана от адв Б. Г. от АК - П., оспорва жалбата. Всички обстоятелства по основателността на иска за недействителност са съответно преценени. В пълномощното е било посочено на кого да се продаде, това е малолетната дъщеря на пълномощника и последната не е имала възможност да търси и договаря цена при "свободни пазарни условия". Желанието за продажба е било на ищцата, която първоначално е искала прехвърляне на имотите срещу издръжка и гледане, но пълномощникът Т. добросъвестно е отказала - това изключва намерението да се навреди. Ако искаше да навреди, Т. би приела. Ищцата не е предявила иск за унищожаване по чл. 33 ЗЗД, или по чл. 28 и сл. ЗЗД, следователно не е счела процесните сделки за неизгодни за нея. Упълномощаването е било с мотив ищцата да се отблагодари за грижите и вниманието. Имало е условие за запазване правото на ползване, спазено при продажбата, като след прехвърлянето ответницата е плащала всички сметки за комунални услуги за апартамента, в който ищцата е продължила да живее. В защита по същество се изтъква, че въззивният съд правилно е преценил взаимоотношенията между ищцата и пълномощника, те са комплексни. Пълномощникът е лекар по професия.

С определение № 770 от 07.11.2017 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане по два въпроса за фактическите предпоставки на чл. 40 ЗЗД, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

• за преценката дали един договор за продажба на недвижим имот е сключен във вреда на упълномощителя и само разликата между продажната и действителната цена ли е от значение за това дали увреждането не е незначително;

• за обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при преценката има ли споразумяване за увреждане на представлявания, когато пълномощникът на продавача действа едновременно като законен представител на малолетния купувач и е овластен за това (права по чл. 38 ЗЗД), представлява ли израз на намерението за увреждане едновременното предпочитане от пълномощника интереса на малолетната й дъщеря и пренебрегване интереса на представляваната страна - продавач.

По първия въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд III г. о приема следното:

Задължението на представителя да действа в интерес на упълномощителя си е принцип в института на доброволното представителство. Представляващият винаги трябва да действа в интерес на представлявания, както е посочено в реш. № 841/2010 г. по гр. д. № 3530/2008 IV г. о., реш. № 21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г., I. г. о. на ВКС и ако е същият овластен да продаде недвижимо имущество без други указания, да действа с грижа на добър стопанин при договорена на цената (реш. № 439/2012 г. по гр. д. № 23/2011 г. I г. о.). Увреждането може да има различни проявни форми, както е подчертано в реш. № 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 IV г. о., реш. № 140/2015 г. по т. д. № 2092/2014 г. I т. о., реш. № 586/2010 г. по гр. д. № 853/2009 г. IV г. о. на ВКС и др. Противоречи на установената практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало според пазарните условия, без да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Продажната цена като величина не е единственият критерии за увреждане, в този смисъл са реш. № 361/2011 г. по гр. д. № 1077/2010 I. г. о., реш. № 586/2010 г. гр. д. № 853/2009 IV г. о. и реш. № 21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. I. г. о. постановени по реда на чл. 290 ГПК, при това не всяко разминаване в договорената по данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на представлявания. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързани с интереса на представлявания и мотивите на представителя да го сключи, както е изтъкнато реш. № 841 от 19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г., II г. о. на ВКС по реда на чл. 290 ГПК. Увреждането на интереса, обемано от състава на чл. 40 ЗЗД ще има и когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда.

По втория въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане следва да се изтъкне, че принципното изискване овластеният за разпоредително действие пълномощник винаги да действа в интерес на представлявания намира проявление и в случай на стълкновение, при овластяване на пълномощника да продаде имотите на свой малолетен низходящ с права по чл. 38 ЗЗД и малолетният е бил представляван по сделката от същия пълномощник, в качеството му на законен представител. Нарушението на принципа влече същите правни последици и в този случай, като проявената от законния представител недобросъвестност спрямо упълномощителя не може да се изключи поради това, че като родител и законен представител същият е действал в интерес на детето си, за да го обезпечи имуществено. В чл. 40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на тази недобросъвестност по правило следва да я установи, но при случай на облагодетелстване на низходящ на пълномощника като страна-купувач, законно представляван от същия пълномощник са от значение родствените отношения. Едновременното предпочитане от пълномощника интереса на малолетната й дъщеря и пренебрегване интереса на представляваната страна-продавач е относимо към фактическия състав на чл. 40 ЗЗД като обективиран израз на намерението за увреждане.

Предвид дадения отговор на поставените въпроси, касационната жалба е основателна.

При обстоятелствата, на които искът по чл. 40 ЗЗД се е основавал в конкретния случай: две сделки за покупко-продажба на двата имота по данъчната им оценка, сключени от пълномощника с нейната малолетна дъщеря, която също е била представлявана като купувач от майка си и е посочена като купувач в пълномощното с позоваване на правото по чл. 38 ЗЗД, въззивният съд без да обсъди в какво конкретно се изразява поддържаното от ищцата увреждане, е отдал преобладаващо значение на неголямата разлика между пазарната цена и данъчната оценка на първия продаден имот - апартамент в [населено място], което е неправилно. Въззивният съд не е обсъдил част от относимите обстоятелства, а на други е придал значение изолирано, като е преценявал доколко накърняват добрите нрави абстрактно. Въззивното решение е в противоречие с установената практика, изразена в ТР № 4/2014 г. ОСГТК, реш. № 841/2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. IV г. о., решение № 21/2015 г. по гр. д. № 3529/2014 г. IV г. о. поради смесването на правопораждащи, правоизключващи и правопогасяващи факти по предявения иск касателно едно от условията - споразумяването като субективна предпоставка за основателността му и косвеното й установяване за случаи на родствени отношения между пълномощника и третото лице в степен, при която законът презюмира знание за увреждане, или заинтересованост. По делото безпротиворечиво се установява, че към момента на представяне на процесните представителни права за продажба по пълномощното от 10.02.2010 г., с нотариална заверка от 11.02.2011 г. същите са се отнасяли и са реализирани с две последователни сделки: по отношение притежаваното от ищцата недвижимо имущество, нейно единствено жилище в [населено място], продадено на малолетната дъщеря на пълномощника с нот. акт № 15, т. I от 11.02.2011 г. и една нива от 4, 250 дка в землището на [населено място], като покупко-продажбата е оформена с нот. акт № 16 том I от 14.02.2011 г. И двете продажби са с цена, равна на данъчната оценка, която е 25 755 лева за апартамента и 562,30 лв за нивата. И в двата нотариални акта е отразено изявлението на пълномощника, че цената била изплатена на продавача в брой преди подписването на договорите, за което оспорвано обстоятелство други писмени доказателства няма. По отношение на жилищния имот е запазено пожизнено право на ползване, както е било посочено в пълномощното. В съдържанието му не е посочено на каква цена да се договаря. И по двете сделки пълномощникът е изразила съгласие както за продавача, така и за купувача - малолетна дъщеря. По делото безпротиворечиво е установено, че към този момент ищцата е в напреднала възраст, с минимална пенсия и без близки родственици, на чиято грижа и помощ да разчита, Живеела е сама, била е в тежко здравословно състояние, с напреднала гангрена на крака, наложителни са били незабавни животоспасяващи медицински мерки и помощ. Предвид това състояние на ищцата (гангрена диабетика), В. Д., лекар в местната болница, след като се запознала с К. и нейното състояние през м. януари на 2011 г., е оказала съдействие за преодоляване на кризата, като осигурила изследвания и прием за оперативно лечение във ВМА-МБАЛ [населено място], където работи, но не веднага, а след реализирането на двете сделки. Видно от приложената медицинска документация, вкл. оперативен протокол от 15.02.2011 г. на ищцата е извършена ампутация на десния крак. Ищцата е с определена 100% намалена трудоспособност, пожизнено, с чужда помощ (ЕР на ТЕЛК от 04.02.2011 г.), като за заверяване на пълномощното в дома на ищцата е бил заведен помощник нотариус, дала показания по делото като свидетел. Двете сделки за покупко-продажба са реализирани преди ищцата да бъде хоспитализирана за операцията, след което грижите за ищцата от страна на д-р. Д. продължили известно време, но не в обема на поето задължение за издръжка и гледане. Обратното не се и твърди. От обясненията на пълномощника, снети по чл. 176 ГПК, които кореспондират и с обясненията на същата по водено предварително производство (пр. № 3907/2011 г. РП-П.) се изяснява, че при запознанството им в началото на м. януари 2011 г. ищцата била в описаното тежко състояние с надут крак, който е бил превързан, но и разложен поради напреднала гангрена - състояние, което според обясненията на пълномощника "не търпеше отлагане във времето" и за да се овладее е било необходимо да постъпи незабавно за лечение, явно оперативно. Ищцата молила за лекарства, които са и купувани. Това според обясненията на Т. било жест към нея, т. е че е получила "адекватна помощ".

През този период, около един месец, между ищцата и посещаващата я всекидневно д-р Д. се създали отношения на доверие, предпоставени от желанието на ищцата да намери някой с който да сключи договор за издръжка и гледане, нуждата за ищцата да се предприеме лечение и възможността на д-р Д. да бъде полезна. Ищцата, разбирайки какво предстои, искала "дарение срещу гледане", но В. Д. не била съгласна, не било възможно да гледа ищцата, тъй като имала грижи с родителите си. Така се разбрали за продажба, с право К. да живее пожизнено в жилището. Ищцата знаела, че купувачът по пълномощното е дъщеря на В. Д., последната е водила дъщеря си в дома на ищцата. За условията по продажбата упълномощената обяснява, че били за пазарна цена. С ангажираните от защитата на ответницата гласни доказателства кореспондира обяснението на В. Д., че в продължение на месеци тя и живеещият с нея съпружески П. К. са полагали грижи за К., но след това пълномощникът е посещавала ищцата, когато могла. Плащали са консумативните разходи на жилището, независимо че К. е имала право на ползване. Ангажирали са временно лица, които да полагат грижи срещу заплащане (свид. С., свид. П.) заплащането било поето от свидетеля П. К., но трайно положение не се създало.

По делото е установено, че преди да се влоши до такава степен, К. е искала да продаде нивата в землището на [населено място] и през 2010 г. е получила от свидетеля Б. Ф., кандидат-купувач, капаро от 500 лева. От нотариуса в [населено място] този свидетел разбрал, че имотът е продаден на друго лице. Сумата му била възстановена със средства, осигурени от П. К., което кореспондира и с показанията последния пред съда, а също и с обясненията на ищцата, дадени в хода на образуваното по нейна жалба предварително производство, понастощем прекратено. Свидетелят К., който живее с майката на ответницата и пълномощник по сделките на съпружески начала и свидетелства за обема грижи и помощ, който е оказван на ищцата през известен период до завеждане на исковата молба, включително разходвани от него средства за тази цел. След подаден през м. юни на 2011 г. сигнал (жалба) от ищцата К. за извършено престъпление във връзка с процесното пълномощно, образувана е пр. пр. № 3907/2011 г. на РП П., по която и страните са давали обяснения. Не се установява в хода на разследването прехвърлителката да е продължила са приема грижи от Т. и нейното семейство. От обясненията на ищцата в предварителното производство - приложената в цялост преписка № 3907/2011 г. на РП П., които са от 2011- 2012 г. и кореспондират и с тези по делото се установява, че пълномощното е подписано от К. при посещението на помощник-нотариус в нейния дом, но след операцията е научила, че имотите са продадени и не е знаела какво се е случило, а то се разминава с нейните намерения и очаквания. Подробностите научила от разследващите. Смятала е, ако преживее операцията, да им прехвърли имота срещу задължение за издръжка и гледане. Не отрича грижите полагани за нея, но те не са адекватни на това, което са получили. Пари от продажбата на апартамента, за които в нотариалния акт е посочено да са платени предварително не са били получавани, нито отчитани.

При така установените обстоятелства, действията на пълномощника Т. се обемат от състава на чл. 40 ЗЗД, тъй като представляват превратно упражняване на представителна власт, в нарушение на добрите нрави и са увреждащи. Вредата за ищцата произтича от обстоятелството, че при явна и ясно съзнавана от пълномощника нужда на К. срещу евентуалното прехвърляне на своето имуществото да си осигури било насрещно задължение да бъде гледана и издържана, било еквивалентните парични средства, които една добросъвестно предприета продажба би набавила в степента, необходима за нейното оцеляване и достойно съществуване, с последователните си и ясно осъзнавани като резултат действия В. Т. я лишава и от двете. В това е вредата. Неоснователен е доводът, че посочването на дете на упълномощителя за купувач и изричното овластяване по чл. 38 ЗЗД означава, че упълномощителят приема продажбата да не се извърши по най-добрия за него начин. За извършването на разпоредителна сделка пълномощното овластява, не задължава. Задължението на пълномощника е не да сключи непременно и веднага сделката, а да действа в полза на този, който му доверява интереса си. След като пълномощникът е изразил волеизявленията и на двете страни - продавач и купувач, субективният елемент от състава на чл. 40 ЗЗД намира израз и се проявява единствено във волята и намеренията на В. Т.. Този субективен елемент също е установен, по несъмнен начин. Пълномощникът не е имала и намерение да реализира пазарната стойност на имота, нито дори стойността му по данъчна оценка. При интерес на ищцата-упълномощител, измерим с оцеляване, пълномощникът съзнателно го пренебрегва заради своя интерес да облагодетелства материално семейството си, в частност детето си. В резултат на нейните правни действия ищцата остава без имоти и без средствата, които една добросъвестно уговорена и извършена продажба би донесла. В случая не е от решаващо значение колко повече би осигурила една продажба да двата имота по пазарна цена, при положение че с изявленията си, засвидетелствани в нотариалния акт за предварително получаване на цената, равна на данъчната оценка, пълномощникът гарантира интерес на купувача, нейна малолетна дъщеря. Неоснователен е и доводът на защитата, че като не е заявила основанията за унищожаемост на едностранната сделка, К. приема резултатът от действията и не може да изтъква по исков ред увреждащия им характер. Унищожаемост при упълномощаването може да е съществувала, но тя се предявява само по преценка на страната, чиято воля е засегната от порок, без да лишава тази страна от възможност да защити правата си на други изключващи действието на договора спрямо нея основания, като иск по чл. 40 ЗЗД. Без значение за успешното провеждане на този иск е по какъв начин и какви свои, или на трети лица действия пълномощникът е заслужил доверието на упълномощителя, а дали е действал в негова вреда при сключването на атакуваните сделки, за което критерият е обективен. Друг е случаят, при който пълномощник, увредил упълномощителя предлага компенсация и последният я приема, с което и резултатът от сделките, но обстоятелствата в отношенията между страните по делото не сочат да е предлагана и приемана такава компенсация, парична или друга.

С оглед изложеното, формираните от въззивния съд изводи по приложението на чл. 40 ЗЗД са неправилни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявените искове за прогласяване недействителност по отношение на ищцата К. Л. К. на двата договора следва се уважат. Извършеното прехвърляне на правото на собственост върху процесните имот е недействително съгл. разясненията в ТР № 4/2014 ОСГТК. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. чл. 81 ГПК, на касатора К. Л. К. следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 3245 лева за всички инстанции. Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да се събере държавната такса от която ищцата е била освободена, в размер на 961 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение