Определение № 441 от 12.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 363/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 вр. с чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. РУ”С. “, [населено място] е подал частна касационна жалба срещу Разпореждане от 8.06.2012 г. по гр.д. № 84 от 2012 г. на Ямболския окръжен съд, постановено по гр.д. № 84 от 2012 г., с което е върната касационната жалба на основание чл.284, ал.3, т.3 и т.4 ГПК. В жалбата излага доводи за неправилност на определението, като основно се посочва, че определената държавна такса от 30 лв. е внесена на 1.06. 2012 г., т.е. в указания едноседмичен срок. Ответника Д. И. Н. не е депозирала отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима по правилата на чл.274, ал.2 ГПК, защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Частната жалба е неоснователна. На 30.05.2012 г. жалбоподателя е получил разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение. В това разпореждане се съдържат две указания – да се представи пълномощно на адв. П., която е приподписала жалбата и да се внесе държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС като се представи в канцеларията на Ямболския окръжен съд документ за това. Действително таксата е била внесена, което се вижда от представеното бюджетно платежно нареждане с дата ..... г., но копие от платежния документ е представен към частната жалба, а не е депозиран в канцеларията на Ямболския окръжен съд. В чл.275, ал.2 ГПК се препраща към чл.261, т.4 ГПК, в който е определено, че редовността на жалбата предполага наличието на посочените в закона приложения, включително квитанция за внесена държавна такса. Другото указание на ЯОС не следва да се вземе предвид, тъй като в първата инстанция е представено пълномощно, в което не е посочено изрично, че е само да първата инстанция. Постановеното разпореждане с което е върната касационната жалба е правилно, тъй като жалбата не е била редовна защото не е съдържала приложенията по чл.261, т.4 ГПК и те не са били представени в указания срок. В този случай закона предвижда връщане на касационната жалба в какъвто смисъл е и постановеният съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,