Определение № 32 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4932/2022 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК Образувано е по частна жалба на ЗАД«Армеец » срещу решение №790 от 01.06.2022г по гр.дело № 2937/2021г. на Софийски аперативен съд, в частта с която е оставена без разглеждане насрещната въззивна жалба на настоящия жалбоподател срещу първоинстанционното решение на Софийски градски съд. Настоящият жалбоподател,ответник по пряк иск,предявен от Б. Г. Т. на основание 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД е депозирал първоначално въззивна жалба срещу решение от 31.03.2021г по гр.д № 16195/2019г на СГС в неговата осъдителна част, относно присъденото обзщетение в размер на 50 000 лева ,по отношение на която жалба въззивният съд е констатирал при постановяване на решението ,че указаната държавна такса от 1000 лева не е внесена от жалбоподателя.Същият жалбоподател е депозирал насрещна жалба ,след като в отхвърлителната част по иска срещу застрахователя е постъпила въззивна жалба от ищцата Б. Г. Т. Въззивният съд не е разгледал и двете депозирани жалби на застрахователя, постановил е решение по жалбата на ищцата, в обжалваната от нея част .Въззивната жалба на ЗАД«Армеец», депозирана на 27.04.2021г е приета за недопустима пораи неотстранената в срок нередовност, а насрешната въззивна жалба, депозирана на 16.06.2021г е оставена без разглеждане по съображението (едва при постановяване на решението ,наред с първата постъпила въззивна жалба на ответника ),че е идентична по съдържание в нередовната въззивна жалба и също е недопустима, тъй като нейното подаване е процесуално средство за защита в срока за отговор, но само когато страната не е подавала въззивна жалба в двуседмичния срок за обжалване на първоинстанционното решение и когато насрещната страна е подала въззивна жалба. Производството и по двете постъпили жалби на ЗАД «Армеец»е прекратено, като настоящият частен жалбоподател обжалва съдържащото се в решението определение по отношение на оставената без разглеждане насрещна въззивна жалба с оплакване за незаконосъобразност. Частната жалба е основателна. Ответникът по иска може да упражни своето право на насрещна жалба при условията на чл.263, ал.2 ГПК и когато преди това е депозирал въззивна жалба, но не е отстранил нейната нередовност и същата е върната, оттеглена, или не подлежи на разглеждане включително при обстоятелствата констатирани в настоящия случай надлежно,но несвоевременно от въззивния съд. В този смисъл е установената практика на ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК в отговор на правния въпрос налице ли е правен интерес за насрещно обжалване, когато въззиваемият не е упражнил правото си да подаде въззивна жалба срещу неизгодната за него част от първоинстанционното решение,или подадената от него такава е била върната като нередовна,или оттеглена ( опр по ч.гр.д.№ 5090/ 2014 г. на 4-то г.о на ВКС, опр. по ч гр.д № 2851 /2020 г на 4-то г.о на ВКС, опр по ч. гр. д. № 2915/2020 г.на 3-то г.о на ВКС). В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание жалбоподателят ЗАД«Армеец» е заявил,че поддържа единствено насрещната си въззивна жалба,по която е внесъл и дължимата държавна такса. Насрещната въззивна жалба на ЗАД«Армеец»е постъпила в срока за отговор и отговаря на изискванията за въззивна жалба.Същата не е оттеглена, жалбоподателят има правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в посочената при обжалването негова част, след като депозираната от този жалбоподател въззивна жалба не следва да се разглежда поради неотстранени нередовности и същевременно е налице сезираща жалба на насрещната страна срещу решението в частта, с която претенцията за обезщетение е отхвърлена до пълния предявен размер.Не се касае за недопустимо насрещно обжалване, както е при решение което не е обжалвано от съответната насрещна страна по материалното правоотношение (напр. недопустимост на постъпила като насрещна жалба от ответник по обратен иск ,когато страни по главния иск не обжалват – опр. по ч.гр.дело № 3843/2022год. 3 г.о на ВКС, или с насрещна жалба се оспорва отхвърляне на иска срещу обикновен другар, който не обжалва - опр. по ч. т. д. № 702 / 2019г.на 1 т.о. на ВКС; както и в други случаи,при които насрещна страна по спорно материално правоотношение и безспорно процесуално правоотношение не упражнява право на жалба срещу решението по спора и същото влиза в сила в съответната част - опр №111/19г по ч. гр. д. N 1872/2019 г 1 г.о на ВКС ) Същевременно не са налице и пречките по чл.263,ал.4 ГПК Други основания за неразглеждането на насрещната жалба законът не предвижда. Поради гореизложеното обжалваното определение на Софийски аперативен съд ,съдържащо се в решението е неправилно и следва да бъде отменено На следващо място,когато въззивният съд пристъпва към постановяване на съдебно решение, предметът на произнасяне следва да е установен. Дори да е бил даден даден ход на устните състезания, въззивният съд е трябвало да се произнесе по допустимостта на насрещната жалба, а въззивното решение да се постанови след като преграждащото определение влезе в сила.Тъй като не е процедирал по този начин,същевременно обжалваното определение съдържащо се в решението е неправилно и следва да бъде отменено, то въззивният съд ще следва да се произнесе с допълнително решение в частта,в която исковете са били частично уважени с първоинстанционното решение. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.