Решение № 8232 от 21.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1738/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Би Ви Трейд“ чрез адв. Стоянова, срещу Решение № 1514/28.11.2025 г., постановено по адм. дело № 89/2024 г., по описа на Административен съд – София област/АССО/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Уведомително писмо с изх. № 62-230-2600/2903 от 07.12.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички факти и доказателства от значение за спора, поради което и неправилно е приложил материалния закон. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – заместник изпълнителния директор на ДФЗ "Земеделие", в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. По подадено от земеделския производител „Би Ви Трейд“ЕООД заявление за подпомагане с УИН 23/280521/11492, за кампания 2021 г., Уведомително писмо с изх. № 02-030-2600/2903 от 18.01.2023 г., за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г., за условията и редът за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която на дружеството е отказано подпомагане по СМКЮ в размер на 21 137. 27 лева. Това УП е било обжалвано от земеделския производител пред АССО, който с решение № 1295/01.11.2023 г. по адм. д. № 479/2023 г. го е отменил, поради издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. При новото разглеждане на преписката и в изпълнение на указанията дадени с влязлото в сила решение, заместник - изпълнителен директор на ДФЗ е издал второ поред по подаденото заявление за подпомагане УП с изх. № 02-230-2600/2903 от 07.12.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 г., като на дружеството отново е отказано подпомагане по СМКЮ, но вече в размер от 26 390,61 лева. За да постанови отказ за подпомагане зам. изпълнителния директор на ДФЗ е приел в оспореното пред АССО УП, че в стопанството на кандидата за подпомагане, отговарящо на условията за допустимост, при декларирани 210 животни, при проверка са установени 34 броя животни, а неустановеният брой животни е 167. Поради това е прието, че общият брой на оторизирани животни след проверка за реализация на животни е 0, поради което подпомагането е отказано и са наложени санкции за бъдещ период. За да постанови решението си, АССО е приел, че правилно и законосъобразно административният орган е отказал оторизирането на заявената сума в цялост, с мотива, че за Кампания 2021 г., въз основа на извършена проверка на място, констатации потвърдени и от прието от съда експертно заключение, от заявените 201 броя животни, не са установени 132 животни и едва 45 броя животни отговарят на всички изисквания. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие материалния закон. Решението е неправилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционният съд, че оспореното второ поред УП е издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа фактически и правни основания, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Доводите на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост са основателни. Съгласно чл. 137, ал. 1 от ЗВМД собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти – лични стопанства, подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Към заявлението се прилагат изброените в чл. 137, ал. 1, т. 1 - 4 документи. Съгласно чл. 137, ал. 6 ЗВМД, директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация на заявителя. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 8 ЗВМД регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Изрично, в оспореното уведомително писмо /ред 7 от табличния вид/ е посочено, че стопанството на кандидата отговаря на условията за допустимост по схемата към момента на кандидатстване. Видно от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 3 от 17.02.2015 г., няма изискване заявените за подпомагане животни да се намират в животновъден обект, който притежава удостоверение по чл. 137 от ЗВМД, а е налице изискването те да са вписани в регистъра на животните в ЖО, съгласно чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД, което в настоящия случай е сторено.Пред административния орган и пред съда са представени надлежно издадени и заверени справки от интегрираната информационна система на БАБХ, справки за наличните животни в животновъдния обект в периода на задържане/ 09.08.2021, 31.08.2021 и 07.10.2021г./. В чл. 20, ал. 1 от Наредба № 3, е регламентиран кръга на земеделските стопани, имащи право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол, а именно земеделски стопани, които оглеждат в стопанството си 5 и повече месодайни крави, с предназначение за производство на месо. В тази връзка не е съобразено и обсъдено от административния орган обстоятелството, че в посочения период животните са се намирали на паша. От друга страна, не е отговорено на твърдяното от земеделския стопанин за липсата на констатации относно приложението на чл. 20, ал. 3 от Наредбата, задължаващи земеделския производител да отглеждат животните най- малко 80 дни, като за Кампания 2021 г. периода на задържане е (80 дни, считано от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане на животните), т. е. от 12 юни (събота) до 30 август 2021 г. а извършената проверка е след тази дата на 02.09.2021 г., при което в случая посоченото в процесното УП нарушение се явява недоказано. Решението на първата инстанция като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което оспореното УП да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново принасяне по заявление за подпомагане с УИН 23/280521/11492, за кампания 2021г., при съобразяване с указанията по тълкуването на материалния закон в настоящето решение. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, поради което следва да му бъдат присъдени претендираните разноски в размер, съгласно представеният списък, в размер на 1 560 евро. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 173 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение