Определение № 2702 от 19.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 748/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С молба вх. № 2071 от 31.01.2025г. „ОКгруп29“ ЕООД е поискало да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК влязлото в сила решение № 67 от 08.03.2023г. по т.д. № 39/2022г. на Окръжен съд – Бургас. С решението са били отхвърлени предявените от дружеството срещу С. Х. Х. искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за суми в обща размер от 264 000 лева. Молбата за отмяна е била оставена без разглеждане съгласно определение № 1369 от 05.05.2025г. по делото. Определението е било потвърдено с определение № 2420 от 29.07.2025г. по ч.т.д. № 1211/2025г. на друг състав на ВКС, ТК, І т.о. Междувременно с молба вх. № 8924 от 15.05.2025г. адвокат В. Х. И. – И., пълномощник на С. Х. Х., е поискала допълване на определението от 05.05.2025г., като се присъди възнаграждение за оказаната правна помощ на страната по чл. 38 от ЗА. Посочила е, че към подадения отговор на молбата за отмяна е представен договор за правна помощ, където е посочено, че тя е осъществена при условията на чл. 38 от ЗА и разноските са претендирани. Молбата за отмяна е оставена без разглеждане, но като правен резултат това е отхвърляне на искането и дава възможност за възмездяване на разноските на насрещната страна. „ОКгруп29“ ЕООД не е дало становище по молбата по чл. 248 от ГПК. Молбата на адвокат В. Х. И. – И. е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. По същество тя е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането за разноски. Правилото е приложимо и в производството по чл. 303 от ГПК. В случая на 05.05.2025г. от настоящия съдебен състав е постановено определение, с което подадената от „ОКгруп29“ ЕООД молба за отмяна е оставена без разглеждане и при прекратяване на производството на насрещната страна С. Х. Х. са дължими разноски, съответно е дължимо адвокатско възнаграждение за осъщественото в нейна полза безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 2 от ЗА от адвокат. Възнаграждението за адвокат е надлежно претендирано и установено като дължимо по основание. Страната е представлявана от адвокат В. Х. И. – И., подала отговор на молбата за отмяна, като е постигната уговорка процесуалното представителство да бъде при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗА. Адвокатското възнаграждение се определя в размер на 2 600 лева. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не се намира обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения (с ново наименование Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа). Съобразими са действителната фактическа и правна сложност на делото, конкретните извършени от адвоката действия, както и защитаваният интерес. В случая материалният интерес в производството по отмяна е висок (264 000 лева), но конкретно извършените от адвоката действия се изчерпват единствено с подаване на отговор на молбата за отмяна, като делото, в конкретната си фаза, не разкрива съществена фактическа и правна сложност. Воден от горното съдът