Определение № 3020 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2591/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Г. Т., чрез адв. И. Усков срещу определение № 5368 от 02.12.2025г. по адм. дело № 2266/2025г. на Административен съд Благоевград /АС Благоевград/. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалба на С. Г. Т. против мълчалив отказ на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК 203595295 по заявление, подадено по електронен път на 21.08.2025г. с искане на достъп до лични данни. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му, като се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Георгиев, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното определение е правилно и иска да се остави в сила. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение на АС – Благоевград е оставена без разглеждане жалба на С. Г. Т. против мълчалив отказ на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД с ЕИК 203595295, в качеството му на администратор на лични данни, по заявление за предоставяне на копие от лични данни, които са в процес на обработване /по смисъла на чл.15, §3 от Регламента/ във връзка със сключени договори от Т. за потребителски кредит, предоставяне на копия от сключените договори и приложения към тях. Съдът е установил от фактическа страна, че е 21.08.2025 г. С. Т., чрез пълномощника си адв. И. Усков, е изпратила чрез електронна поща молба/искане до „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС)2016/679, да й бъдат предоставени копие от лични данни, които са в процес на обработване /по смисъла на чл.15, §3 от Регламента/ във връзка със сключени договори от Т. за потребителски кредит, като се предоставят и копия от сключените договори и приложения към тях. Искането, подписано с КЕП от адв. Усков като пълномощник на Т., електронен документ, съдържащ електронно изявление, е изпратено от електронна поща [електронна поща] на e-mail [електронна поща]. Съдът е констатирал, че на официалната интернет страница на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, за обработване на личните данни е посочен официален имейл адрес [електронна поща]. При тези установявания съдът е направил извод, че дружеството не е било редовно сезирано с надлежно подадено искане по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС)2016/679, тъй като заявлението не е било подадено посредством предназначените за това комуникационни канали. Доколкото към датата на заявлението - 21.08.2025 г. дружеството е предоставило официален имейл адрес - [електронна поща]., до който всеки един субект на лични данни може да упражни гарантираните му с ОРЗД права, съдът направил извод, че в случая хипотезата на чл. 10, ал. 1, изр. 2-ро ЗЕДЕУУ, според която, ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило, не намира приложение. Според АС Благоевград след като администратора на лични данни не е бил надлежно сезиран с искането по реда на чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС)2016/679, то за него не е възникнало задължение за произнасяне в законоустановения срок, респективно непроизнасянето не съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, с оглед на което жалбата като подадена срещу мълчалив отказ се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване. Настоящият касационен състав намира, че АС Благоевград е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, проявил е процесуална активност като е събрал всички относими към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Изводите на съда се споделят изцяло. Правилно АС Благоевград е посочил, че задължение за произнасяне, респ. „мълчалив отказ“ по см. на чл. 58 от АПК възниква след като административният орган бъде надлежно сезиран. В случая става въпрос за администратор на лични данни, по отношение на когото е приложим специален закон. Частният жалбоподател е подал заявление чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗЗЛД във вр. с упражняване на права по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. Заявлението следва да е писмено до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги е предвидено, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В съответствие с данните по делото и приложимата нормативна уредба, съдът е достигнал до извод, че искането на жалбоподателя не е изпратено, респ. не е пристигнало в информационната система на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД. При това положение за администратора на лични данни не е възникнало задължение да се произнесе по заявлението на оспорващия и следователно не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Неоснователно е основното възражение на частния жалбоподател, че към датата на подаване на заявлението не е бил посочен като официален имейл адрес [електронна поща] за обработване на личните данни на интернет страницата на дружеството. Тези обстоятелства са обсъдени в обжалваното определение и съдът аргументирано е приел, че не налагат различни правни изводи относно липсата на надлежно сезиране на администратора на лични данни. От данните по делото се установява още, че администраторът на лични данни „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД е определил длъжностно лице по защита на данните, за което е уведомил КЗЛД, като в уведомлението е посочен именно е имейл адрес [електронна поща]. Видно от представените пред касационната инстанция писмени доказателства, уведомлението, ведно с приложенията, е било изпратено на КЗЛД още през 2018г. Налага се извода, че ответното дружество е предвидило нарочен електронен адрес за кореспонденция във връзка с обработването на лични данни на потребителите и е обявило електронен адрес на интернет страницата си, на които оспорващият е имал възможност да изпрати заявлението си. Изпращането на заявлението на различен електронен адрес от посочения от адресата не е редовно постъпило в информационната система на адресата и съответно не е породило задължение за администратора на данни да се произнесе по искането по чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД. Ето защо касационната инстанция намира за правилни и обосновани фактическите и правни съображения на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата поради липса на годен за оспорване административен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. В писмения отговор по частната жалба ответникът е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Предвид изхода на спора такива се следват в доказан размер на 460,16 евро /л. 57 от делото/. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение