Определение № 2030 от 07.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1132/2026 г.

Постъпила е молба от М. К. А., с която сочи, че по настоящето дело е допуснато спиране на изпълнението на невлязло в сила съдебно решение, постановено от Апелативен съд – София по т.д. 21/26 г. Счита, че решението на въззивния съд не е осъдително, същото било потвърдително. Решението на въззивния съд не било изпълняемо при постъпила касационна жалба срещу него. Поради това не подлежало на принудително изпълнение. Не били налице предпоставките за спиране изпълнение на решението на въззивния съд и моли да се отмени постановеното в този смисъл определение на ВКС от 27.05.2026 г., по настоящето дело. Ответникът по така подадената молба – ЗК „Уника“ АД чрез юрисконсулт В. К. оспорва искането. Излага съображения, че въззивният съд е потвърдил осъдително първоинстанционно решение, което определяло и въззивния акт като осъдителен. Поради това било налице изпълняемо решение, на основание чл. 404, т. 1 от ГПК. Правният интерес по чл. 282 от ГПК произтичал от съществуването на изпълняемо задължение и възможността за започване или продължаване на изпълнително производство. Потвърденото осъдително първоинстанционно решение можело да послужи като основание за издаване на изпълнителен лист и реализиране на принудително изпълнение, независимо от подадената касационна жалба. С оглед предотвратяване на неблагоприятните последици от евентуално изпълнение, законът допускал спиране. Искането за отмяна на определението следвало да бъде отхвърлено. Изложените в молбата доводи представлявали единствено различно правно становище, което не обуславяло преразглеждане на постановения съдебен акт. Счита, че не следва да се уважава искането. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 1461 от 27.05.2026 г. по настоящето дело е постановено спиране на изпълнението на невлязло в сила съдебно решение, на основание чл. 282, ал.2, т. 1 от ГПК, № 228 от 11.05.2026 г. по т.д. 21/26 г. по описа на Апелативен съд – София. Върховният касационен съд е взел предвид, че е постановено посоченото решение и срещу него е постъпила касационна жалба, към която са приложени доказателства за внесена държавна такса и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В мотивите на посоченото определение ВКС подробно е обсъдил, че първоинстанционното решение е осъдително. На основание чл. 405 от КЗ, е осъден застрахователят да заплати на молителя М. К. А. обезщетение за причинени вреди, възникнали от застрахователно събитие в срока на сключен между страните договор за застраховка на имущество. С въззивното съдебно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд. Както е отбелязано от застрахователя, наличието на потвърждаване на първоинстанционното решение не променя вида на исковата защита и вида на постановеното решение, по така предявения осъдителен иск. Изрично в чл. 404, т. 1 от ГПК законодателят е предвидил, че невлезлите в сила осъдителни съдебни решения на въззивните съдилища, подлежат на предварително принудително изпълнение. С оглед езиковото тълкуване, друг извод от тази норма не може да бъде направен. Изложените доводи в разглежданата молба на М. А. за спиране изпълнението на въззивното съдебно решение, поради подадена касационна жалба, са неоснователни, предвид посоченото действие на нормата на чл. 404, т. 1 от ГПК. Законодателят е предвидил предварително изпълнение на осъдителните въззивни решения, т.е. при подадена касационна жалба, макар и да не са влезли в сила, те подлежат на принудително изпълнение. Това обстоятелство, води до извод, че длъжникът има правен интерес и може да иска спиране на изпълнението, с цел предотвратяване настъпване на вреди от изпълнение на евентуално неправилно невлязло в сила осъдително съдебно решение При наличие на предпоставките, предвидени в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, касационната инстанция допуска спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително съдебно решение на въззивния съд. В случая съдът е постановил именно такова определение. Така постановеното определение не може да бъде отменено, на основание чл. 253 от ГПК. Отмяна на допуснатото спиране на изпълнение, може да се извърши само при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 282, ал. 5 от ГПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че искането на молителя е неоснователно и следва да се остави без уважение. Така мотивиран ВКС