Определение № 7709 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4557/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на А. И. Д., подадена чрез пълномощника адв. Райчев, с искане за изменение на Решение № 5291/21.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4557/2022 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, в частта му за разноските. В молбата се твърди, че присъденото в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с правната и фактическа сложност на делото, както и с обема предоставена защита и процесуална активност. Позовава се на съдебна практика на СЕС. Искането е за неприсъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност – намаляването им до размер от 100,00 лв. Ответникът – Върховен административен съд, редовно уведомен, не изразява становище. Настоящият съдебен състав, след извършена проверка, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, е оставено в сила Решение № 1139/23.02.2022 г., постановено по адм. дело № 8920/2021 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен предявеният от Д. иск срещу Върховния административен съд за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз (ЕС) в окончателното Решение № 6950 от 09.06.2021 г., постановено по адм. дело № 13641/2020 г. по описа на Върховния административен съд, в размер на 58 817,97 лв., както и на законната лихва в размер на 1 535,93 лв. от датата на настъпване на вредите до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Със съдебното решение на касационната инстанция Д. е осъдена да заплати в полза на ответника сумата 350,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. В случая неоснователно молителят твърди, че присъденото възнаграждение се явява прекомерно. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП). Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, като съгласно чл. 24, изр. второ по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. В конкретния случай претендираното и присъдено възнаграждение е под предвидения максимум и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото – иск по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, значителния размер на претендираните вреди – 58 817,97 лв., както и на законната лихва в размер на 1 535,93 лв. от датата на настъпване на вредите до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Противно на твърденията на страната, присъденото възнаграждение кореспондира с обема на предоставената защита и процесуална активност – от юрисконсулта е изготвен подробен писмен отговор, както и същият се е явил в съдебно заседание, проведено на 20.02.2023 г. В действителност юрисконсултът не се е явил в проведеното по делото заседание на 28.04.2025 г., но същото важи и за пълномощника на ответната страна, който впрочем не е осъществил процесуално представителство и в първото съдебно заседание (20.02.2023 г.). С оглед изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че размерът на присъденото в полза на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не е прекомерен и е съобразен с мотивите на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. По изложените съображения искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските следва да бъде оставено без уважение, поради което и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,