Определение № 113 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1121/2022 г.

Производството е по реда на чл. 257 във връзка с чл.255 от ГПК. Образувано е по молба на Ж. М. С. за определяне на срок за произнасяне по искането му с вх. № 638 от 20.01.2022 г., депозирано по ч. гр. д. № 442 по описа на Бургаския апелативен съд за прекратяване на предоставената на неговата майка М. К. С. правна помощ, тъй като тя е починала. В разпореждане № 192 от 17.03.2022 г. съдията-докладчик по делото на Бургаския апелативен съд застъпва становището, че искането е недопустимо. Правото на правна помощ е лично и ненаследимо, затова не преминава след смъртта на носителя му в патримониума на неговия наследник. Строго личният характер на правната помощ не разрешава на правоприемниците както да се ползват от предоставената на праводателя правна помощ, така и да искат неговото прекратяване, което със смъртта на праводателя следва да се счете за настъпващо по право. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: В горепосоченото разпореждане № 192 от 17.03.2022 г. съдията-докладчик е изложил своите мотиви за недопустимост на искането на молителя, а в диспозитива на разпореждането е върнал молбата, която съдържа това искане. Следователно съдът е извършил дължимото според него процесуално действие по искането, като го е приел за недопустимо. Няма необосновано забавяне на Бургаския апелативен съд, поради което молбата трябва да бъде отхвърлена. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение