Определение № 795 от 20.09.2012 г. на ВКС по т. д. № 334/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба от страна на пълномощника на „Б. национална организация на зооинженерите за развъждане на породите селскостопански животни”за допълване по реда на чл.248 ГПК на определение №690 /20.07.2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. № 334/121, с което се оставя без разглеждане като недопустима частната касационна жалба от ДФ Земеделие –гр.София срещу определение от 21.02.2012 г. по ч.гр.д.15 848/11 на СГС, І ГО, с което по реда на чл.419 ал.1 от ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на СРС, 32 с-в по гр.д. № 13 956/11 г. на издадената срещу „Б. национална организация на зооинженерите за развъждане на породите селскостопански животни”заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, молбата на същия е оставена без уважение и е обезсилен издадения изпълнителен лист. Ответникът по молбата по чл. 248 от ГПК не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите и възраженията на страните и представените доказателства, намира за установено следното: С определението, чието допълване се иска в частта за разноските се оставя без разглеждане като недопустима частната касационна жалба от ДФ Земеделие –гр.София срещу определение от 21.02.2012 г. по ч.гр.д.15 848/11 на СГС, І ГО, с което по реда на чл.419 ал.1 от ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на СРС, 32 с-в по гр.д. № 13 956/11 г. на издадената срещу „Б. национална организация на зооинженерите за развъждане на породите. В действителност към отговора на частната жалба по настоящото дело от страна последния е приложено и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ с уговорено възнаграждение в размер на 2700 лева, в което, обаче липсва изрично отбелязване, че сумата е платена на адвоката-пълномощник. Ето защо при липса на изрични доказателства за реалното изплащане на договореното възнаграждение от страната на нейния пълномощник, то липсва основание за присъждането й в полза на страната като реално направени разноски. Мотивиран от горното съдът намира молбата за неоснователна, поради което