Определение № 11682 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10588/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. П. М. срещу Определение № 32380/03.10.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4710/2025 г. С обжалваното определение е спряно производството по адм. дело № 4710/2025г. по описа на АССГ, І-во отделение, 46 състав до приключване на адм. дело № 7752/2025 г. по описа на ВАС. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага съображения, че съдът не е обосновал зависимост между обуславящото дело и обусловеното дело, което съставлявало процесуално нарушение по чл. 172а АПК. Излага подробно фактическата обстановка и сочи, че е неразбираемо за него, как правото му на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, произтичащо от отменена с влязло в сила решение на ВАС Заповед № ЧР-38/05.06.2024 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, е в причинно-следствена връзка, до степен на съществено значение за произнасяне по същество, с дело свързано с оспорване на повторно прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № ЧР-14/01.04.2025 г. Счита, че между двете дела не съществува връзка в степен, че едното да е обуславящо за другото. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът – Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата от европейски земеделски фондове“ оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. Манчева. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение съдът е посочил следното: „Във връзка с наличието на висящо съдебно производство по оспорване на заповед № ЧР-14/01.04.2025 г. - адм. дело 7752/2025 г. по описа на ВАС, което е насрочено за разглеждане в съдебно заседание на 18.11.2025 г. и предвид предмета на делото, съдът намира, че решението по образуваното пред касационната инстанция дело ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото.“ Определението е неправилно. Основателно в частната жалба се сочи, че съдът не е обосновал зависимост между обуславящото дело и обусловеното дело. От изложените от съда мотиви не се разбира, защо съдът е приел, че следва да спре производството по адм. дело 4710/2025 г. Това прави оспорваното определение необосновано и е пречка пред касационната инстанция да извърши проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Излагането на становищата на страните, както е направил решаващият съд, не представлява мотивиране на съдебния акт, защото най-малкото не е ясно кое от двете становища възприема съда и защо. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора по претенциите за разноски ще следва да се произнесе решаващият съд, на основание чл. 226, ал. 3, вр. чл. 236 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение