Определение № 611 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3627/2015 г.

Производство по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. С молба с вх. № 4551/06.07.2015 г. молителят в настоящото производство [фирма] е поискало съдът да определи размера на надлежното обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК и да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 224/15.06.2015 г., постановено по възз. гр. дело № 301/2015 г. на Софийския окръжен съд, срещу което молителят е подал касационна жалба с вх. № 1469/30.06.2015 г. С разпореждане № 193/08.07.2015 г. съдът е указал на молителя в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото доказателства за внасяне по специалната сметка на ВКС на това обезпечение, чийто размер е определен на сумата 35 302 лв. С определение № 555/24.08.2015 г. искането за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение е оставено без уважение, като в мотивите към определението е прието, че молителят не е внесъл надлежното обезпечение в указания му срок. В нова молба с вх. № 9595/01.09.2015 г. молителят излага подробни съображения, че съдът неправилно е приел, че съобщението за разпореждането № 193/08.07.2015 г. му е редовно връчено и че указаният му срок е изтекъл на 20.08.2015 г. С оглед на това, с молбата са направени три искания, посочени като такива при условията на евентуалност, а именно: на молителя да бъде определен нов срок за внасяне на обезпечението; определение № 555/24.08.2015 г. да бъде отменено на основание чл. 253 от ГПК; съдът да спре изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, задължителна предпоставка за постановяване спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение за парично вземане, е молителят да представи доказателства за дадено от него надлежно обезпечение в размер на присъдената сума. Тъй като в тази хипотеза на спиране по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК размерът на обезпечението е достатъчно ясно определен от закона, доказателствата за неговото внасяне поначало следва да са представени още със самата молба за спиране на изпълнението. Ако това не е направено, съдът следва да даде указания на молителя за размера на обезпечението и да му определи срок за представяне на доказателства за внасянето му. Целта на този срок е единствено да се осигури своевременно произнасяне по молбата за спиране, както и да не се забави по-нататъшното администриране на подадената касационна жалба. Поради това, този срок не е преклузивен – ако молителят представи доказателства за внасянето на обезпечението, макар и след изтичането му, съдът следва да постанови спирането, дори и преди това да се е произнесъл друго определение, с което го е отказал. От изложеното следва, че в случая няма основание нито за определяне на нов срок, в който молителят да представи доказателства за внасянето на обезпечението, нито да се постанови отмяна на определение № 555/24.08.2015 г. по реда на чл. 253 от ГПК – тези две искания на молителя са напълно безпредметни. Неоснователно е и новото му искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Молителят е узнал за определения от съда размер на обезпечението – 35 302 лв. (който е определен и от самия закон, както вече беше изтъкнато) най-късно на датата на подаването на молбата с вх. № 9595/01.09.2015 г. Оттогава до настоящия момент (в процеса на администрирането на тази молба и изпращането й заедно с цялото дело от въззивния съд до ВКС) молителят е имал достатъчно време да внесе обезпечението и да представи доказателства за това по делото. Последното не е направено от молителя, поради което задължителната предпоставка за спиране на изпълнението по чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК все още не е налице. Делото следва да се върне на въззивния съд за по-нататъшно администриране на подадената касационна жалба, като във всеки един момент до произнасянето по нея молителят-жалбоподател може да представи по делото доказателства за внасянето на определеното по размер обезпечение и отново да поиска съдът да постанови спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение