Определение № 931 от 06.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 571/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Р. М. С. [населено място], [улица]против определение № 2054 / 28.11.2024г по адм. дело № 650 / 2024г по описа на Административен съд – Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № АА-04-30/21.02.2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на определението. Оспорват се изводите на съда, че жалбоподателката не е адресат на административния акт и няма правен интерес от обжалването му. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът председател на Агенцията за ядрено регулиране в представен писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е постановил законосъобразен акт, поради което моли да бъде потвърден. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна с правен интерес, за която обжалваният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционнният съд е оставил без разглеждане жалбата на Р. М. С. против Заповед № АА-04-30/21.02.2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, с която е одобрена избраната от „АЕЦ-Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа /Площадка № 2/ с местонахождение, граници и характеристики съгласно представени документи и е прекратил производството по делото. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че оспорващата няма правен интерес, не е адресат на заповедта, а и самата заповед не е индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Според решаващия състав с обжалваната заповед Агенцията за ядрено регулиране е изпълнила една фаза от свое законово установено задължение, а именно одобряване на избрана площадка за разполагане на ядрено съоръжение и тази фаза има само организационен и подготвителен характер по отношение на цялостната процедура, съпътстваща лицензионния и разрешителен процес по изграждане на ядрена централа /Площадка № 2/. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че Заповед № АА-04-30/21.02.2020 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, с която е одобрена избраната от „АЕЦ-Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД площадка за разполагане на ядрено съоръжение – ядрена централа /Площадка № 2/, е издадена на основание чл. 33, ал. 4 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия /ЗБИЯЕ/ във връзка с чл. 34, ал. 4 и чл. 37 от Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия. В тези нормативни актове е уредена процедурата по проектиране, изграждане и експлоатация на ядрено съоръжение, каквото е ядрената централа, като за различните етапи е предвиден лицензионен и разрешителен режим, посочен в чл.15, ал.3 и ал.4 от ЗБИЯЕ, детайлизиран в Глава Трета, раздел III от ЗБИЯЕ и Глави първа и втора от Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия. Съгласно нормата на чл. 33, ал.1, т. 1 от ЗБИЯЕ, Председателят на агенцията издава разрешение за определяне местоположението на ядрено съоръжение (избор на площадка), като разрешенията се издават преди издаването на лицензия за експлоатация на ядреното съоръжение по този закон – ал.2. Според ал.4 избраната площадка и изготвеният технически проект се одобряват със заповед на председателя на агенцията, ако съответстват на изискванията, нормите и правилата за ядрена безопасност и радиационна защита, определени в наредбата по чл. 26, ал. 2. В ал. 6 е предвидено, че разрешение по ал. 1, т. 1 е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план по Закона за устройство на територията, а в ал.7 - че заповедите по ал. 4 са основание за одобряване на подробния устройствен план, съответно на техническия инвестиционен проект по Закона за устройство на територията. От хронологията на нормативно определените дейности следва, че заповедта за одобряване на площадка е последваща издаването на разрешение за определяне местоположението на ядрено съоръжение (избор на площадка) и предпоставка за процедиране на подробен устройствен план. По делото са налице данни за издадено Разрешение № КН-3665 от 25.08.2013 г. за определяне на местоположението (избор на площадка) на ядрено съоръжение с титуляр „АЕЦ-Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД, както и за започнала процедура по процедиране на проект за подробен устройствен план–ПРЗ за територията на площадка № 2, одобрена със заповед № АА-04-30/ 21.02.2020г на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Изложеното означава, че заповед № АА-04-30/ 21.02.2020г на председателя на Агенцията за ядрено регулиране за одобряване на площадка е подготвителен, междинен акт - част от сложния фактически състав по разрешаване и лицензиране на дейността по използване на ядрена енергия. Следователно по аргумент от чл.21, ал.5 АПК тя не представлява индивидуален административен акт, респективно не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. В тази връзка не се споделят и доводите на частния жалбоподател, че се накърнява гарантираното му от Конституцията на Република България право на собственост като индиция за наличие на правен интерес от оспорването. Правният интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за правото на подлежи на изследване само при наличие на годен за съдебно обжалване акт. Но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с процесната заповед пряко и самостоятелно не се засягат права и законни интереси. Неоснователно се поддържа, че с нея противоконституционно се включват имоти на частния жалбоподател в обхвата на площадка № 2 без отчуждаване и заплащане. Конституцията и Законът за държавната собственост допускат имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно чл.33, ал.2 от Закона за държавната собственост, наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, се установява с влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти за задоволяване на държавни нужди, или с одобрен подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закон. Както вече се посочи, процедирането на подробен устройствен план е етап от процедурата по ЗБИЯЕ, последващ издаването на заповед за одобряване на площадка, за която по делото има данни, че е в ход. С оглед на това процесната заповед сама по себе си няма и не може да има за последица ограничаване на правото на собственост, респективно за засяга негативно правната сфера на други лица, извън нейния адресат. Като е стигнал до краен правен извод за недопустимост на жалбата и е прекратил съдебното производство по нея, съставът на Административен съд Враца е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение