Определение № 1687 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 2558/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С Определение № 1202/27.04.2026 г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на Решение № 276/20.05.2025 г. по в.т.д. № 842/2025 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 967/08.07.2024 г. по т.д. № 567/2023 г. на СГС са отхвърлени осъдителните искове на „ИЛИЕВА&КО“ ЕООД по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, предявени срещу „ИНЕРТ 94“ ЕООД, за сумата от 317 894,75 лв. – остатък от дължима цена по договор за продажба, и сумата от 97 553,70 лв. – обезщетение за забава. С оглед изхода от делото на ответника по касационната жалба „ИНЕРТ 94“ ЕООД са присъдени разноски за адвокат в размер от 11 248,42 евро. В срок касаторът „ИЛИЕВА&КО“ ЕООД е поискал изменение на определението в частта на разноските, позовавайки се на липса на основание за тяхното присъждане – защото ответникът не е представил списък за същите и защото не е доказал реалното им извършване. Във връзка с второто заявява, че представеното платежно нареждане не доказва заплащане на сумата, тъй като няма данни за заверяване на сметката на получателя. Навежда и оплакване, че съдът не е мотивирал извода си за дължимост на разноските. Ответникът по молбата „ИНЕРТ 94“ ЕООД я оспорва. Поддържа, че делото е с висока фактическа и правна сложност, че са представени доказателства за извършване на разноските и че за присъждането им не е необходимо представяне на списък, щом искане за това е направено своевременно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, намира молбата за неоснователна. Макар да не са изложени мотиви относно начина на разпределяне на отговорността за разноски, възлагането на последните е извършено в съответствие с принципа на чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода от делото – същите са възложени в тежест на страната, чиято жалба не е допусната до касационно обжалване. Втората процесуална предпоставка за присъждането им е да е направено своевременно искане за това. В случая и тя е изпълнена – в отговора ответникът по касационната жалба е поискал присъждане на разноските за адвокатска защита в настоящото производство. Списък по чл. 80 ГПК не е необходим – самата разпоредба сочи като единствена последица от неизпълнението на задължението за представяне на списък отпадане на правото на страната, непредставила списък, да иска изменение на акта в частта относно присъдените й разноски, но не и на правото й да получи тяхното възмездяване чрез първоначалното им присъждане от съда, а дори и по пътя на допълването по реда на чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК, ако съдът въобще не се е произнесъл по нейното искане (т. 8 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Материална предпоставка за присъждане на разноските е те да са доказано извършени. Когато се касае за разноски за адвокат, това означава да е доказано договарянето на възнаграждение за правна помощ и заплащането му (т. 1 от цитираното тълкувателно решение). Плащането може да бъде чрез банков превод или в брой, като въпросът за доказването му е фактически и зависи от начина на плащане (с разписка, с доказателство за съответната банкова операция). В случая с отговора на касационната жалба са ангажирани доказателства за договаряне на правната помощ, като според договора плащането следва да се извърши по банков път. Представено е копие на преводно нареждане за незабавен превод (BLINK), с което ответникът е наредил плащане на сумата от 22 000 лв. в полза на адв. Гайдарски с основание фактура № 10, приложена към платежното и издадена за задължението по процесния адвокатски договор. Преписът е на електронен документ, подписан с електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Заверяването на сметката със сумата по наредения превод се потвърждава от адвоката, който сам представя доказателството за плащане. Доколкото именно той е кредиторът на погасеното вземане, изявлението му (като всяко кредиторово признание за погасяване на дълга) не е без правно значение (каквото, впрочем, изрично му е придадено в случаите на плащане в брой, когато адвокатът е издал разписка или е обективирал същата в договора). Поради това то е зачетено и в настоящия случай в допълнение на фактите, установими от платежното нареждане. Доводите, свързани с фактическата и правната сложност на делото, са ирелевантни, тъй като възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено. С тези мотиви съставът на Първо търговско отделение на Търговската колегия на ВКС