Определение № 85 от 17.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 643/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.първо във връзка с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 142514/12.12.2013 г. на К. А. М., чрез пълномощника му адвокат К. М., против определение от 4.12.2013 г., постановено по гр.д. № 3997/2011 г. на Софийски градски съд, І бр. ВС, с което е оставена без разглеждане молбата на К. А. М. с правно основание чл.323 ГПК. Ответникът по частната жалба Д. В. Д. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Л. Х., в който поддържа, че атакуваното определение е правилно. Частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение, съставът на СГС е констатирал, че производството пред първата инстанция е било образувано по иск с правно основание чл.72 СК /отм./ и първоинстанционното решение, с което родителските права са предоставени на майката, е било атакувано и от двете страни в частта, с която е определен режима на лични отношения между детето и бащата и в частта за издръжката. Изложени са съображения, че в случай, че се произнесе по искането на ответника за постановяване на привременни мерки по отношение режима на лични отношения между него и детето, то означава делото да бъде предварително решено, тъй като и с двете въззивни жалби се обжалва точно режима на лични отношения, поради което молбата за определяне на привременни мерки и приета за процесуално недопустима. Изводите на Софийски градски съд са неправилни. Целта на привременните мерки, постановявани в брачен процес /чл.323 ГПК/ или при спор между родителите за упражняване на родителските права, режима на лични отношения с детето и издръжката /чл.127, ал.3 СК/, е да бъде гарантиран интересът на детето в периода от време, в който е висящо съдебното производство. Съдът всякога може да промени мерките /чл.323, ал.3 ГПК, чл.127, ал.3 СК/, от което следва, че може при постановяване на решението си да разреши спорните въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката по различен от установения с привременните мерки начин. Следователно мотива на съда, че ако постанови привременни мерки, то това означава да реши делото предварително, е неправилен. Щом в брачен процес или в процес по иск по чл.127 СК е направено от някоя от страните искане за постановяване на привременни мерки, съдът преценява допустимостта на искането само с оглед легитимацията, т.е. дали е направено от страна по делото, респ.родител, а ако искането е направено от легитимирано лице, дължи произнасяне по основателността му с оглед интереса на детето. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение