Определение № 6874 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5331/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Г. Р. от [населено място], община Божурище лично и чрез процесуален представител – адвокат Й. Найденова АК София срещу определение № 975 от 28 април 2026 год. постановено по адм.дело № 542/2026 год. по описа на Административен съд София - област. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на Г. Г. Р. от [населено място] за спиране на предварителното изпълнение на заповед № GРАМ-1971461 от 08 април 2026 год., издадена от старши полицай при РУ – 09 СДВР П. С. С., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з“ „гг" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. За да постанови този правен резултат съдът е преценил, че данните по делото не обосновават твърдението за наличие на опасност от настъпването на значителни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Частният жалбоподател лично и чрез своя процесуален представител – адвокат Й. Найденова АК София счита обжалваното определение за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на императивното изискване за съразмерност по чл.6 от АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил обстоятелството, че частният жалбоподател не е собственик на управляваното от него МПС, поради което обективно не е знаел, че същото е със служебно прекратена регистрация. Твърди се също, че процесната ПАМ му създава сериозни трудности да изпълнява задълженията си по сключеният от него трудов договор като помощник – готвач, като работното му място е в [населено място]. Развиват се подробни съображения че ограничението наложено с обжалваната ПАМ е несъразмерно по смисъла на чл.6 от АПК. Прави искане, Върховният административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд София – област и да постанови друго, с което да спре предварително изпълнение на заповед № GРАМ-1971461 от 08 април 2026 год., издадена от старши полицай при РУ – 09 СДВР П. С. С.. Ответникът по частната жалба – старши полицай при РУ – 09 СДВР П. С. С., не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. От фактическа и правна страна се установява следното: Г. Г. Р. от [населено място], община Божурище притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. На 08 април 2026 год. компетентните органи установяват че Г. Г. Р. управлява в гр.София, [улица]лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ [рег. номер] собственост на предстоящ собственик Ц. Н. Н., като при извършена проверка до номер 215 се установява че това МПС е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.15 от ЗДвП – непререгистрирано до 13 март 2026 год. На 08 април 2026 год. старши полицай при РУ – 09 СДВР П. С. С. издава процесната по делото заповед за прилагане на ПАМ № GРАМ - 1971461 с която на жалбоподателя Г. Г. Р. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средството до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. По силата на чл.172, ал.6 от ЗДвП е допуснато предварително изпълнение на обжалваната ПАМ. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспенсивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспенсивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Нищо друго. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя, тъй като става въпрос за изключение от този основен принцип в административният процес. Частният жалбоподател твърди, че поради невъзможността да управлява МПС за срок от шест месеца ще се затрудни да изпълнява задълженията си по сключен трудов договор. По делото пред настоящата инстанция е ангажирано доказателство, че частният жалбоподател Г. Г. Р. има сключен срочен трудов договор със срок за изпитване с „Фреш маркет 2013“ ЕООД, като помощник-готвач в ресторант в [населено място] При това положение се установява, че по делото частният жалбоподател не е ангажирал доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорения акт, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на посочените по-горе вреди, които частният жалбоподател ще следва да понесе от предварителното изпълнение, не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение. Представените по делото писмени доказателства не установяват нови факти, настъпили след издаването на заповедта, а такива които са се осъществили преди нейното издаване. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможност да се управлява МПС в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. По изложените по-горе съображения, частният жалбоподател, както обосновано приема първоинстанционният съд, не е доказал наличието на значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на оспорената заповед му причинява, поради което изводът на съда за неоснователност на искането е правилен. Що се касае за останалите наведени в частната жалба доводи - за несъразмерност на наложената ПАМ, както и твърдението, че частният жалбоподател не е знаел, че управляваното от него МПС е със служебно прекратена регистрация са все доводи по съществото на спора и по тези въпроси дължи произнасяне състава на Административен съд София – област. Тези доводи не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пред. 1 – во във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение