Определение № 938 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1958/2025 г.

Подадена е на 17.03.2026 г. молба от И. И. П., А. И. П. и Д. И. П., действащи чрез своята майка и законен представител Р. И. П., с която се иска да се измени определение № 791 от 17.03.2026 г. по т.д. № 1958/25 г. на ВКС в частта, с която е определен размерът на държавната такса, дължима за разглеждане на касационната жалба. Сочи се от молителите, че със заявление вх. № 17766/01.10.2025 г. са дали съгласие за електронно връчване на съобщенията по делото, поради което по аргумент от нормата на чл.73 ал.4 ГПК имат право на отстъпка от 15 на сто от дължимата държавна такса. Иска се от молителите да се намали размерът на държавната такса до сумата от 24 485,30 евро – за всеки от тях, както и да им се продължи на основание чл.63 ГПК срокът за внасяне на държавната такса, защото е необходимо районният съд да даде разрешение по чл.130 ал.3 СК. По искането за изменение на размера на държавната такса, дължима за разглеждане на касационната жалба. Според настоящия състав на ВКС искането е неоснователно, защото случаят не попада в хипотезата на чл.73 ал.4 ГПК, изр.2-ро ГПК. Нормата чл.73 ал.4, изр.2-ро ГПК предвижда, че когато искането за защита и съдействие е извършено в електронна форма по чл.102е в единния портал за електронно правосъдие, дължимата държавна такса се намалява с 15 на сто. Задължителна фактическа предпоставка, за да е налице предвиденото в посочената норма основание за намаляване на дължимата държавна такса с 15 на сто, е искането на страната за защита и съдействие да е извършено в електронна форма по чл. 102е ГПК в ЕПЕП. В случая касационният съд констатира, че касационна жалба с вх. № 18853/11.07.2025 г. обективира „искането за защита“ по смисъла на чл.73 ал.4, изр.2-ро ГПК, но тя не е подадена в електронна форма по чл. 102е ГПК в ЕПЕП, а е постъпила в регистратурата на САС. След като молителите не са подали касационната жалба в електронна форма по чл. 102е ГПК в ЕПЕП, няма основание да се намалява размерът на дължимата от тях държавна такса за нейното разглеждане. По електронен път в ЕПЕП е подадена касационна жалба с вх. № 33843/11.12.2025 г., с която е обжалвано решение № 615/04.12.2025 г. по в.т.д. № 244/2024 г. на САС за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 405 от 09.07.2025 г. по в.т.д. № 244/2024 г. на САС. С определение № 791 от 17.03.2026 г. по т.д. № 1958/25 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решение № 615/04.12.2025 г. по в.т.д. № 244/2024 г. на САС, обжалвано с подадената в електронна форма касационна жалба с вх. № 33843/11.12.2025 г., поради което не е налице закоконово основание да се намалява размерът на държавната такса по подадената на регистратурата в САС касационна жалба с вх. № 18853/11.07.2025 г., по която е допуснато касационно обжалване. По искането с правно основание чл.63 ал.1 ГПК. Тъй като касаторите са малолетни лица, е необходимо да се даде разрешение от районния съд по чл.130 ал.3 СК за изтегляне на суми от влоговете им – с оглед размера на дължимата държавна такса. В този случай касационният съд намира, че искането по чл.63 ГПК е основателно, поради което срокът за внасяне на държавната такса следва да се продължи с един месец. С оглед на изложеното касационният съд намира, че искането да се измени определение № 791 от 17.03.2026 г. по т.д. № 1958/25 г. на ВКС в частта, с която е определен размерът на държавната такса, дължима за разглеждане на касационната жалба с вх. № 18853/11.07.2025 г., следва да се остави без уважение, а искането с правно основание чл.63 ГПК да се уважи. Мотивиран съдът,