Определение № 395 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2822/2013 г.

[фирма], [населено място] е подала частна жалба против определение от 04. 03. 2013 г. по ч. гр. д. № 292/2013 г. на Бургаския окръжен съд. След проверка, касационният съд установи следното: Несебърският районен съд, с определение от 11. 12. 2012 г. по гр. д. № 1183/2012 г. е оставил без уважение молбата на „О.”, АД за назначаване на особен представител на длъжника Р. Б. по изп. дело № 20128000400560/2012 г. на частен съдебен изпълнител от района на Окръжен съд – Бургас. Срещу определението е подадена частна жалба от [фирма], за разглеждането на която е образувано ч. гр. д. № 292/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Същият съд, с обжалваното определение, е оставил без разглеждане, като недопустима, частната жалба срещу определението на районния съд. Окръжният съд е приел, че това определение не подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК – то не прегражда развитието на изпълнителното производство или друг вид производство и чл. 430 ГПК не предвижда неговото обжалване. Изводите на окръжния съд са неправилни и постановеното от него определение е незаконосъобразно. Искането на взискателя за назначаване на особен представител на длъжника, който няма регистриран постоянен или настоящ адрес, заявено на основание чл. 430 ГПК, е искане за издаване на охранителен акт, за което се прилагат общите правила на глава четиридесет и девета ГПК. Съгласно чл. 538 ГПК, отказът да се издаде актът подлежи на обжалване и разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278 ГПК. При това положение, окръжният съд като въззивна инстанция неоснователно е отказал да разгледа частната жалба по същество по реда на чл. 278 ГПК по съображение, че определението на районния съд за отказ да се назначи особен представител на длъжника Р. Б., не е изрично посочено в закона като подлежащо на обжалване. Върховният касационен съд