Определение № 485 от 07.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 648/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 пр.1 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно наименувана частна касационна жалба) на „Инвестбанк“ АД срещу определение №3711/11.11.2019г. постановено по в.т.д.№697/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ал.1 ГПК на „Инвестбанк“ АД за изменение на решение №1805/15.07.2019г., постановено по същото дело, в частта му за присъдените разноски за въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че в обжалваната му част определението на САС е неправилно поради нарушение на материални закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в отклонение с константната практика на ВКС, въззивният съд е намалил заплатеното от банката адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция до минималния размер съобразно чл.36 ЗА, без да е направил комплексна оценка на всички обстоятелства за фактическата и правна сложност на делото. Сочи се, че съдът не е изложил свои мотиви по процесуалния спор и не е обсъдил доводите на страните във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от „Месокомбинат - Плевен „АД (л.). Излагат се доводи, че в случая, с оглед обжалването и от двете страни, предметът на спора по същество пред въззивната инстанция е аналогичен с този пред първата инстанция, което предполага анализ на целия доказателствен материал по делото. Претендира се отмяна на определението в обжалваната му част, изменение на основание чл.248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските, присъдени на молителя за въззивната инстанция, като въззивникът-ищец „Месокомбинат - Плевен „АД (л.) бъде осъден да заплати на въззвиника-ответник „Инвестбанк“ АД действителния размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение пред САС от 38 400лв. с ДДС вместо присъдените разноски в размер на 26 344.60лв. с ДДС. В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от „Месокомбинат - Плевен „АД (л.). Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение №1805/15.07.2019г., постановено по в.т.д.№697/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, е уважена въззивната жалба на ответника „Инвестбанк“ АД против решение №1988/08.10.2018г. по т.д.№5264/2016г. на СГС в осъдителната му част и е отхвърлена въззивната жалба на ищеца „Месокомбинат Плевен „АД (л.) срещу същото решение в отхвърлителната му част. С решението въззивният състав е приел за основателно възражението на „Месокомбинат Плевен „АД (л.) по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е присъдил в полза на „Инвестбанк“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 26 344.60лв. (21 953.81лв. – изчислени съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения + 4 390.60лв. ДДС). С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 11.11.2019г., апелативният съд е оставил без уважение молбата на „Инвестбанк“ АД по чл.248, ал.1 ГПК, депозирана на 27.09.2019г., за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Съдът е приел, че липсва основание за изменение на въззивното решение в частта за разноските, направени от молителя пред въззивната инстанция, като е посочил, че се съобразява с константната съдебна практика на ВКС, съгласно която за определянето на правната и фактическа сложност на едно дело имат значение: броят и характера на извършените съдопроизводствени действия; наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес; броят, естеството, сложността на поставените правни въпроси; комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване. Въззивният състав е обосновал основателността на възражението по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения от молителя адвокатски хонорар от 38 400лв. с ДДС с това, че в настоящия случай въззивната жалба на „Инвестбанк“ АД касае неправилност на първоинстанционното решение единствено по отношение на три от общо тринадесет платежни операции, което не изисква анализ и преценка на целия доказателствен материал по делото, събран пред първа инстанция. Съдът е акцентирал и върху обстоятелството, че пред въззивната инстанция не са събирани доказателства и че е проведено само едно открито съдебно заседание. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Действително, с оглед наличието на въззивни жалби на ищеца и на ответника, предмет на въззивното производство са исковите претенции в тяхната цялост, което предпоставя необходимост от анализ на всички релевантни за спора доказателства. Следва обаче да се има предвид, че за разлика от първоинстанционното производство, което е продължило повече от две години с проведени множество открити съдебни заседания, по което са представени голям брой писмени молби и становища на страните и по което са събрани зцначително количество доказателства (за което производство са присъдени разноски съобразно реално заплатеното адвокатско възнаграждение, без намаляването му по чл.78, ал.5 ГПК), въззивното производство е приключило с провеждането на едно открито заседание без да са събирани допълнителни доказателства. Извършените процесуални действия пред САС от пълномощниците на „Инвестбанк“ АД, извън участието в съдебното заседание на 08.05.2019г., се изразяват в изготвяне на въззивна жалба, на отговор на въззивната жалба на другата страна и на писмена защита. Това обуславя правилността на извода на въззивния съд за липса на съществена фактическа и правна сложност на делото с оглед типичното развитие на производството пред въззивната инстанция, във връзка с което се претендира отделно адвокатско възнаграждение над минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет. Пропорционалното нарастване на минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед материалния интерес, предвидено в чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, е обусловено от презумпцията за по-голяма сложност на делата с по-висока цена на исковете, от което следва, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК се преценява и с оглед действителна фактическа и правна сложност на делото, съобразени с конкретния материален интерес. Неоснователно е виждането на частния жалбоподател, че в случая въззивното производство се отличава с „изключителна“ фактическа и правна сложност, обоснована с широкия кръг обстоятелства, които са били изследвани в хода на съдебното производство и с оглед на които са направени множество правни изводи. Както бе посочено по-горе, тези аргументи в случая са валидни за производството пред първата инстанция, но не и за осъществената пред въззивната инстанция правна защита, за която е заплатено отделно адвокатско възнаграждение над минималния размер за съответната инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение