Решение № 6731 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2011 г.

Решение № 6731 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 209, АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Златица, Софийска област срещу решение № 684/01.10.2010 г. на Административен съд - София област, постановено по адм. д. № 493/2010 г. Изложени са твърдения за незаконосъобразност на решението - нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отменяването му и обявяване на оспореното решение № 14/17.12.2007 г., прието с Протокол № 6/17.12.2007 г. на Общински съвет Златица за нищожно. Претендират се и разноски. Ответникът - Общински съвет Златица не е взел становище по жалбата. Заинтересованите страни - кметът на с. Църквище, кметът на с. Карлиево и кметът на с. Петърч не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на касаторката вх. № 2584 от 14.06.2010 г. за съдебна проверка по чл. 149, ал. 5, вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК - прогласяване нищожност на решение № 14 по протокол № 6 от 19.12.2007 г на общинския съвет-Златица. Със същото са определени основна месечна заплата на кметовете на кметства Църквище, Карлиево и Петрич в размер на 560 лв., считано от 01.01.2008 г. С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил искането на касатора за обявяване на решение № 14/17.12.2007 г., прието с Протокол № 6/17.12.2007 г. на Общински съвет Златица за нищожно. Приел е, че то е постановено от компетентен по материя, място и степен орган /ОС-Златица/, при изискуемият се от ЗМСМА кворум и при спазване на процесуалноправните норми на този закон. Решението е постановено в съответствие с релевантните за правния спор факти и правилно приложен закон /ЗМСМА/. За да е нищожен оспореният акт, следва да е издаден от некомпетентен по материя, място и степен орган. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, законодателят е предоставил правомощия - компетентност на общински съвет да определя трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба. В приложение № 5 към чл. 1, ал. 1, т. 5 от ПМС № 175/2007 г. е определена методиката и допустимите граници на възнагражденията и решението не противоречи на същите. Решението не е взето и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила-липса на кворум. Съгласно чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА, заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината съветници и решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите съветници. В случая, на заседанието на общинския съвет са присъствали 10 от общо 13 съветници. Решение № 14 е взето с мнозинство от 7 - повече от половината присъстващи съветници. Определен е размерът на възнаграждението съобразно предвидените нормативно граници от законово оправомощен по място, степен и материя орган - общински съвет. Тези установени фактически и правни обстоятелства не обективират наличие на предпоставките за определяне решението на общинския съвет за нищожно. Ето защо правилно претенцията за нищожност на оспореното решение на общинския съвет е преценена за неоснователна и съдебното решение следва да се остави в сила, защото не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,